* * *
Зората беше почти отвъд хоризонта, когато каретата на Клейборн спря в уличката зад дома на Катрин.
„Клейборн.“ Тя беше убедена, че той не е свикнал със знанието за своя произход, но не се и съмняваше, че и това ще стане с времето. Той беше законният граф. Искаше ù се да може да му помогне, да го успокои, да стои до него, докато той истински заеме мястото си сред аристокрацията, но не беше тази, която той искаше до себе си. Тя го знаеше. Беше го приела, преди да влезе в спалнята му в Хедърууд.
Не бяха говорили за нищо лично от нощта на неговото откритие. И това също беше в реда на нещата.
Вратата на каретата се отвори. Клейборн излезе навън, после протегна ръка към Катрин.
За последен път тя постави ръката си в неговата и почувства как силните му пръсти се затварят върху нейните. За последен път излизаше, вдишвайки мъжествения аромат, който беше само негов. За последен път вървяха един до друг до портата, без да говорят, сякаш имаше твърде много недоизказано и прекалено малко време.
Тя прочисти гърлото си.
– Ще уредя чай за Франи, така че да започна да я представям в обществото.
Той кимна. Тя протегна ръка.
– Тогава благодаря, милорд. Нашето споразумение беше... задоволително...
Той сграбчи ръката ù, дръпна я в обятията си и я целуна почти диво – този момент беше толкова болезнен за него, колкото и за нея. С огромно желание тя обви ръце около врата му. Тя не искаше да го пуска. Не искаше друга жена в леглото му, в живота му и в сърцето му.
Едва не му каза, че би направила всичко, всичко, което той иска, само за да избере нея, но го обичаше твърде много, за да го лиши от възможността да сбъдне мечтите си. А Франи, не Катрин, беше част от тези мечти.
Той се откъсна, отстъпи назад, дишайки тежко в предутринната тишина.
– Сделката ни е завършена. Нищо друго не се изисква от вас.
Той се завъртя на пети и закрачи към каретата. Тя остана да гледа, докато кочияшът завъртя камшика, подкара конете и каретата затрополи напред. Когато вече не можеше да я вижда, Катрин влезе вътре.
След като затвори портата след себе си, болката от изгубената любов я застигна, Катрин се свлече на студената трева и заплака.
Нищо друго не се изисква от вас.
Тук беше сбъркал. Още нещо се изискваше от нея. Да оцелее, след като сърцето ù беше разбито.
Глава 22
Беше чудесен ден за седене в градината и Катрин се възползва от него, като нареди баща ù да бъде свален долу и настанен в шезлонг, а тя се настани в стол до него.
Беше минал почти месец, откакто Катрин и Клейборн гледаха как Евъндейл се качва на кораба за ада. Трябваше да може да спи добре, знаейки, че Уини и Уит са в безопасност завинаги. И не беше този проблемът, който не ù даваше мира, а тревогата за баща ù, чието здраве се влошаваше бързо.
И копнежът Клейборн да е до нея, за да облекчи бремето, което тежеше върху плещите ù.
Катрин проверяваше вестниците всяка сутрин, търсейки обявление за годежа му с мис Франи Дарлинг, но все още го нямаше. Нямаше значение. Щеше да се появи и щеше да е като нож в сърцето ù.
Една сутрин беше разказала на баща си за живота на граф Клейборн. Той изглежда беше заинтригуван от историята толкова, колкото и от „Оливър Туист“. Колкото и слаб да изглеждаше, тя подозираше, че е напълно наясно, че Клейборн е мъжът, в когото бе достатъчно глупава, за да се влюби. Но не видя укор в очите му.
Фокусът на живота ù се беше стеснил до баща ù и тя се наслаждаваше на компанията му, колкото можеше повече, защото беше сигурна, че това са последните му дни. Беше писала на брат си, умолявайки го да се върне у дома. Бог знаеше дали писмото ù го е намерило навреме.
Сега прочете последните думи от „Оливър Туист“ и много нежно затвори книгата. Усмихна се на баща си.
– И Оливър намерил дом. Доволна съм.
Той мигна бавно. Тя прокара пръсти през косата му.
– Но сърцето ми беше с Хитреца. Съжалявах, че е транспортиран. Чувам, че това е много суров живот, при все това подозирам, че има такива, които го заслужават.
Погледът му се отклони от нея и очите му сякаш се изпълниха с доволство. Тя погледна през рамо там, където той гледаше, почти очаквайки да види Стърлинг. Вместо това видя красива бяла лилия.
– Откъде се е появила? Не знаех, че градинарят ни е посадил лилии. И сезонът на цъфтежа им е преминал. – Тя отново се обърна към баща си. – Искаш ли да я откъсна за теб и да ти я донеса по-близо, за да можеш да ù се насладиш повече? Зная, че са ти любимите.
Той ù кимна много леко. Катрин се изправи, наведе се и целуна бузата му.
– Обичам те, папа. Веднага се връщам.
Тя отиде до масата, където държеше тънката ножица. Често отрязваше цветове, за да ги сподели с баща си. Донякъде не ù се искаше да отреже лилията, тъй като знаеше, че така тя ще увехне много скоро, но беше готова да направи всичко, за да донесе радост на баща си.