– Мисля, че това е най-съвършената лилия, която съм виждала – каза тя, обръщайки се към баща си. Сърцето ù прескочи и сълзи изпълниха очите ù. Тя разбра дори от това разстояние. И остана да се чуди дали наистина лилията беше привлякла погледа му, или беше нещо много по-божествено.
Тя се върна при него, целуна бузата му отново и коленичи до него.
– Ако знаех, че си отиваш, нямаше да те оставя да изминеш тази последна стъпка сам. Спи спокойно, папа! Твоето пътешествие приключи, а имам чувството, че моето едва започва.
* * *
Люк мислеше, че винаги е знаел какво става в Лондон, но след нощта, в която беше отишъл в Доджър и се беше изправил срещу Джак, изглежда бе посветен в много повече. Фицсимънс трябваше да поръча по-голяма купа за масата във вестибюла, достатъчно голяма, за да побере всички покани, които Люк внезапно започна да получава – за балове, за вечери и за следобедни рецитали. Сякаш го интересуваше дали нечия дъщеря може да свири на пиано, или не. Хората вече го поздравяваха на улицата. Жените искаха мнението му за избора на разни неща, които обмисляха да купят, когато той бе в магазина да избира подаръци за Франи.
И споделяха клюки.
Ето как той научи, че лейди Катрин Мабри е прекарала последния месец в усамотение с болния си баща. Също така в рамките на часове разбра кога херцогската титла премина в ръцете на своенравия ù брат.
Да не потърси Катрин, беше едно от най-трудните неща, които беше правил, но нямаше да рискува още повече репутацията ù. Носеха се слухове, че лейди Катрин Мабри е била забелязана в игралния дом на Доджър. Изобилстваха и противоречиви слухове – че това просто е била последната любовница на Клейборн, жена, която той толкова малко уважавал, че я обличал като слугиня. Люк никога не коментираше тези слухове, като се надяваше, че с времето ще бъдат забравени.
Маркъс го беше уверил, че това е най-добрият подход. Люк знаеше, че семейството им е изтърпяло достатъчно скандали и че братовчед му е експерт по това как да се ограничат щетите.
Но Люк не можеше да пренебрегне смъртта на баща ù.
Транспарантите бяха спуснати, когато пристигна в дома ù късно същата вечер. Икономът го отведе до гостната, където беше положен ковчегът. Катрин седеше на стол до него. Имаше няколко души. Той разпозна неколцина от лордовете и допусна, че другите са от семейството и изказваха почитанията си. Катрин беше облечена в черно, а лицето ù беше изпито. Стори му се, че е отслабнала.
Той осъзна колко труден е бил за нея последния месец и се прокле, че мислеше повече за очакванията на обществото, отколкото за нейните. В опита си да я защити, я беше разочаровал. Не беше изпитвал никога толкова дълбоко съжаление.
Тя се изправи, когато той пое двете ù ръце, облечени в ръкавиците, които ù подари.
– Милорд Клейборн, много мило от ваша страна да дойдете.
– Моите съболезнования за загубата ви. Зная, че баща ви означаваше много за вас.
Сълзи изпълниха очите ù.
– Той умря в градината си, заобиколен от цветята, които толкова обичаше.
– Подозирам, че вие сте били цветът, който той е обичал най-много.
Тя се изсмя тихо и бързо покри уста, когато тези, които ги заобикаляха, повдигнаха вежди.
– Милорд, не осъзнавах, че сте поет.
– Когато ситуацията го налага, мога да се държа подобаващо.
Той задържа погледа ù по-дълго, отколкото беше уместно. Не искаше да си тръгва, но знаеше, че етикетът го налага.
– Наистина, лорд Клейборн, благодаря ви, че дойдохте. Присъствието ви тук означава много за мен, отколкото можете да си представите.
– Иска ми се да можех да направя повече.
Тя се усмихна нежно. Нещо трябва да беше привлякло вниманието ù, защото тя се обърна. Очите ù се разшириха и тя пребледня, сякаш беше видяла призрака на баща си. Издърпа ръцете си от ръцете на Люк и се отдръпна от него.
– Стърлинг?
Люк се обърна и видя безупречно облечен мъж със сини очи, със суров поглед, да стои наблизо. Косата и гъстата му брада бяха тъмноруси, а бронзовият оттенък на кожата му показваше, че е мъж, свикнал да бъде навън.
С ъгълчето на окото си Люк видя главата на Катрин да се люшва назад, очите ù да се извъртат...
Докато тялото ù се отпускаше, той успя да я хване и я вдигна на ръце.
Мъжът пристъпи напред.
– Аз съм неин брат. Аз ще я взема.
– Напротив. Просто ми покажете стаята ù!
– Това, сър, би било неуместно.
– Не давам и пукната пара.