Той внезапно сякаш се почувства много неудобно.
– От известно време.
– И не дойде да видиш татко?
– Между нас имаше много неща, които ти не би разбрала, Катрин. И никое от тях не засяга теб.
– Но ти си мой брат.
– Ето защо ще се погрижа да се омъжиш.
Тя сграбчи близката възглавница и я хвърли по него.
– Няма да се омъжа за мъж, когото ти избереш.
– Тогава имаш шест месеца да избереш сама, преди да го направя вместо теб.
Той излезе от стаята, без дори да погледне назад.
Катрин се тръшна обратно на леглото и изруга. Кой, по дяволите, беше този мъж? Изглеждаше немислимо това да е нейният мил, щедър брат.
Глава 23
– Колко сме печални в траурните ни тоалети – каза Уини.
Двете с Катрин седяха в градината на Уини, облечени в черно, както беше подходящо за положението им – едната вдовица, а другата скърбяща за загубата на баща си.
– Въпреки че си в траур, ти изглеждаш доста весела – каза Катрин.
Уини се усмихна потайно.
– Понякога говоря с доктор Грейвс и мисля, че той се опитва да събере средства, за да изгради болница.
– О, това би било чудесно и би ти дало нещо, което да ангажира времето ти.
– Точно това мислех. Той е доста мил мъж, въпреки че е обикновен, а и не мисля, че някога бих се омъжила отново. Смятам, че ти имаш право. Да си независима, да правиш каквото ти харесва, а не да бъдеш притискана от съпруг.
Всичко това изглеждаше чудесно по принцип, но на практика Катрин прекарваше твърде много време в мисли за Клейборн.
Сякаш знаейки къде са се отнесли мислите на Катрин, Уини каза:
– От достоверен източник научих, че мистър Маркъс Лангдън е оттеглил претенцията си за именията от съда.
– Той нямаше да спечели. Клейборн е законният наследник.
– Така казват хората. Чух, че дори са му били пратени покани за различни събития. И се носи слух, че мистър Лангдън е забелязан в компанията на Клейборн неколкократно. Смеели се, сякаш са най-добри приятели. Това не е ли странен обрат на събитията?
– Клейборн може да бъде доста чаровен, когато реши. А и те все пак са братовчеди.
– Чух също, че мистър Лангдън се грижи за някои от бизнес интересите на Клейборн и доходът за услугите му е повече от пет хиляди на година.
Да, Катрин знаеше, че Клейборн е много щедър.
– За вдовица, която не се предполага да излиза, ти определено наваксваш с клюките – каза тя кисело.
– Имам посетители понякога. Лейди Шарлот се отби вчера. Тя очаква да бъде сгодена преди сезонът да свърши.
– Мислех, че иска съпруг с титла.
– Предполагам, че ще се примири и с богат без титла.
Катрин се засмя весело, наслаждавайки се извънредно много на компанията на Уини. Уини беше почти толкова жизнена, колкото когато беше момиче и двете с Катрин бяха представени в обществото.
– Брат ти установи ли се като херцог? – попита Уини.
– О, да. Въпреки че бях забравила колко сериозен може да бъде. Все още не ми е простил всички скандални клюки, които предизвиках, поради което трудно общуваме.
– Мога да си представя.
– Можеш ли? – Тя се наведе през масата и хвана отпуснатата до чашата за чай ръка на Уини. – Тогава ще разбереш защо не мога да остана.
– Какво имаш предвид?
– Реших да замина за Америка.
– На почивка?
– Не. До края на живота ми.
Уини изглеждаше ужасена.
– Не, не можеш! Какво ще правя без теб тук?
– Ти си по-силна, отколкото осъзнаваш, Уини, и ще го разбереш много по-бързо, ако не съм тук.
– Но Америка... това е толкова далеч! Какво ще правиш там?
– Не съм сигурна. Предполагам, че ще трябва да си намеря някакво занимание. Но татко ми остави малка сума пари, които не са част от наследството. Ако ги инвестирам и живея пестеливо, мисля, че ще мога да се справя.
– Остани тук! Можеш да живееш при мен. Две сами жени...
– Не мога, Уини.
– Защо?
Имаше толкова много причини. Но само една беше истински важна. Тя стисна ръката на Уини.
– Чакам дете.
Очите на Уини се опулиха и челюстта ù висна.
– Мили боже, не! Катрин, ти не си омъжена.
– Повярвай ми, напълно съм наясно с това. – Но все пак се усмихна, неспособна да сдържи радостта и вълнението си.
– Кой е бащата? Боже мой! Не е Клейборн, нали? О, той е!
Уини задаваше въпроси и им отговаряше, без да даде възможност на Катрин да се обади.
– И подлецът няма да се ожени за теб?
– Той не знае. А дори да знаеше, обича друга.
– Няма значение кого обича. Той ти е донесъл този срам...
– Не чувствам никакъв срам, Уини. Искам това дете. Искам го отчаяно.
– Но то ще бъде копеле.
Катрин поклати бързо глава.
– Никой няма нужда да знае. Ще нося пръстена на майка ми. Ще казвам на хората, че съм вдовица и че съпругът ми е умрял в железопътна катастрофа. Бог знае, че имахме достатъчно такива напоследък.