– Изглежда си го обмислила.
Всяка нощ, сама в леглото си, копнееща за Клейборн до себе си, тя правеше планове за всичко, което би направила, за да защити сина си, да му даде по-добър живот, отколкото беше имал баща му. Тя изобщо не се съмняваше, че носи момче.
Беше научила много онази нощ в библиотеката на Клейборн, когато беше станала част от кръга разбойници, които планираха как да уредят смъртта на Евъндейл. Тя знаеше при кого да отиде, ако трябва да бъдат фалшифицирани документи. Не се съмняваше, че може да се сдобие със свидетелство за брак, както и с такова за смърт. Тя кимна.
– Да. Мислих много и няма да бъда разубедена.
– Не бих могла да имам твоя кураж.
– О, Уини! Не съм сигурна, че е толкова кураж, колкото любов – любов към детето ми и любов към баща му.
* * *
Люк не беше виждал Франи от нощта, когато бяха уредили да пратят Евъндейл на веселото му пътешествие. Беше странно колко рядко беше мислил за нея през тези толкова много седмици и колко често беше мислил за Катрин. Бил го беше уверил, че Катрин е добре, но Люк все още беше преследван от станалото. След всичко, което беше преживяла, защо би припаднала при вида на брат си? Завръщането му изглеждаше маловажно, съпоставено с моментите, в които беше рискувала да изгуби живота си.
Това го озадачаваше и занимаваше мислите му, докато чакаше пристигането на Франи близо до сиропиталището. Сградата беше завършена. Тя му беше изпратила бележка и го беше помолила да се срещнат тук. Искаше да го разведе. Той предполагаше, че този миг, днес, би предоставил идеалната възможност да я помоли да се омъжи за него. Детският дом беше нейната изпълнена мечта, а бракът с нея винаги е бил неговата най-нежна мечта. Изглеждаше подходящо да ù предложи тук днес.
Забеляза файтона и се загледа как спира близо до сградата. Кочияшът помогна на Франи да слезе. Люк приближи и му плати.
Нито той, нито Франи проговориха, докато файтонът не се отдалечи.
– Изглеждаш чудесно – каза Люк. И наистина изглеждаше така. В нея се усещаше щастие и радост. Под ръководството на Катрин беше добила самоувереност. Самоувереност да стане негова съпруга.
– Благодаря – каза тя тихо. – Вече не идваш в Доджърс.
– Бях зает.
Тя му хвърли поглед, който казваше, че може да различи лъжата, когато я чуе.
– Кои сме ние, за да съдим какво би направил всеки от нас, за да се защити? – попита тя. – Той знаеше, че ако ти разбереш истината, ще загуби твоето приятелство, а то беше много по-важно за него от всичко останало. Не можеш да си представиш колко страда напоследък.
– Обичаш ли го, Франи?
Тя изглеждаше изненадана.
– Обичам всички момчета на Фейгън.
Той не се съмняваше в истината на тези думи. Беше се грижила като майка за всички тях, въпреки че беше по-млада от повечето.
– Знаеш какво е да живееш, както живяхме ние, да имаш толкова малко – каза тя. – Всички ние имаме нашите тайни. Никой не е напълно честен с другите.
– Дори ти?
– Особено аз. Но Джак...
Омръзваше му да обсъждат Джак и тя да го защитава.
– Накрая ще му простя, Франи. Но още не съм готов.
Тя кимна.
– Добре тогава. Искаш ли да видиш дома?
– Много.
Тя хвана ръката му и го поведе към сградата. Влизаше се в огромна стая със стълби, водещи нагоре към другите етажи.
– Децата ще спят там горе. Три етажа. – Тя стисна ръката му. – Представяш ли си за колко много деца ще можем да се грижим?
– За доста, предполагам.
Имаше класни стаи, трапезария, стая за четене. Всичко от най-добро качество. Здраво. Добре направено. Без нейно знание той беше платил доста повече, отколкото тя планираше да инвестира, за да е сигурен, че всичко ще е качествено.
Тя го поведе през кухнята към градината. Ограда обикаляше обширен район.
– Децата ще играят тук – каза тя. – Ще бъдат в безопасност.
– Кога планираш да започнеш да водиш деца тук?
– След като получа мебелите.
– Поръчай каквото искаш! Аз ще платя.
– Ти направи твърде много...
– Франи, моля те! Просто го направи!
– Ти си твърде мил с мен, Люк. Винаги си ми давал всичко. – Тя протегна ръка и прокара пръсти по брадичката му. – Винаги си бил най-добрият от нас.
– Не е вярно. Бях само много различен. Родителите ми ме бяха научили да различавам правилно от грешно. За мен никога не е било игра.
Тя прокара пръсти по косата му.
– Винаги си бил специален за мен. От самото начало. Винаги съм знаела, че ще ме защитиш. Просто имаше нещо в теб.
Той пое ръката ù и я задържа между своите.