— Какво ви води насам? — попита кметът.
— Сесар Монтеро — отвърна свещеникът без предисловие. — Този човек има нужда да се изповяда.
— Изолиран е — каза кметът. — Утре, след предварителното следствие, може да го изповядате. В понеделник трябва да го изпратя.
— Затворен е четиридесет и осем часа — каза свещеникът.
— А аз вече две седмици се мъча с тоя зъб — каза кметът.
В тъмната стая комарите започваха да бръмчат. Отец Анхел надзърна през прозореца и видя един яркорозов облак да плува над реката.
— А въпросът за храната? — попита той.
Кметът се измъкна от хамака, за да затвори вратата на балкона. «Аз изпълних дълга си — каза той. — Не иска да безпокоят жена му, нито приема храна от хотела.» Зае се да пръска стаята. Отец Анхел потърси кърпа в джоба си, за да не се разкиха, но вместо кърпа напипа смачканото писмо. «Ах!» — възкликна той, като се мъчеше да изглади писмото с пръсти. Кметът престана да пръска. Свещеникът си запуши носа, но усърдието му бе напразно — кихна два пъти. «Кихайте, отче» — каза му кметът. И подчерта с усмивка:
— Живеем при демокрация.
Отец Анхел също се усмихна. Показа затворения плик: «Забравих да пусна това писмо в пощата.» Намери кърпата в ръкава и обърса носа си, раздразнен от препарата против насекоми. Продължаваше да си мисли за Сесар Монтеро.
— Все едно, че го държите на хляб и вода — каза той.
— Щом това му харесва — каза кметът, — не можем да го храним насила.
— Най-много ме тревожи съвестта му — каза свещеникът.
Без да маха кърпата от носа си, той проследи с очи кмета из цялата стая, докато свърши да пръска. «Сигурно много го гризе, щом се страхува да не го отровят» — каза кметът и остави пръскачката на пода.
— Той знае, че всички обичаха Пастор — рече след това.
— И Сесар Монтеро също — възрази свещеникът.
— Но работата е там, че убитият е Пастор.
Свещеникът се загледа в писмото. Въздухът стана синкав. «Пастор — измърмори той. — Не му остана време да се изповяда.» Кметът запали лампата, преди да се пъхне в хамака.
— Утре ще съм по-добре — каза той. — След предварителното следствие ще можете да го изповядате. Става ли?
Отец Анхел се съгласи. «Само за успокоение на съвестта му» — настоя той. Изправи се тържествено. Препоръча на кмета да не взема много хапчета, а кметът му отвърна, напомняйки му да не забрави писмото.
— И още нещо, отче — каза кметът. — Опитайте се на всяка цена да поговорите със зъбаря. — Погледна свещеника, който вече слизаше по стълбата, и добави, отново усмихнат: — Всичко това допринася за укрепването на спокойствието.
Седнал пред вратата на канцеларията, пощенският чиновник гледаше как следобедът отмира. Когато отец Анхел му подаде писмото, той влезе вътре, наплюнчи с език марка от петнадесет сентавос — за въздушна поща, и таксата за строежи. Продължи да рови в чекмеджето на писалището. Когато уличните лампи светнаха, свещеникът сложи няколко монети върху тезгяха и излезе, без да каже довиждане.
Чиновникът продължи да бърка в чекмеджето. Миг след това, отегчен да рови книжа, той написа с мастило в единия ъгъл на плика: «Няма марки от пет». Подписа се отдолу и сложи печата на станцията.
Тази вечер, след молитвата, отец Анхел намери една умряла мишка да плува в купела със светената вода. Тринидад зареждаше капаните в кръщелнята. Отецът грабна животинчето за крайчеца на опашката.
— Ще предизвикаш някое нещастие — каза той на Тринидад, като размахваше пред нея умрялата мишка. — Не знаеш ли, че някои вярващи си наливат светена вода и я дават на болните да пият?
— И какво от това? — запита Тринидад.
— Как какво? — възрази свещеникът. — Само това, че болните ще пият светена вода с арсеник.
Тринидад му припомни, че още не й е дал парите за арсеника. «От гипса» — каза тя и каза рецептата — поръсила гипс из ъглите на църквата; мишката яла и малко след това, гонена от жажда, отишла да пие вода от купела. От водата гипсът в стомаха й се втвърдил.
— Все пак — каза свещеникът — по-добре е да дойдеш да ти дам пари за арсеник. Не искам повече умрели мишки в светената вода.
В кабинета го чакаше делегация от дами-католички, оглавявана от Ребека де Асис. След като даде на Тринидад парите за арсеника, свещеникът измънка нещо за горещината в стаята и седна пред работната маса, срещу трите дами, които чакаха мълчаливо.
— На вашите услуги, уважаеми госпожи.