Те се спогледаха. Ребека де Асис тогава разтвори ветрило с нарисуван японски пейзаж и каза без следа от тайнственост:
— По въпроса за пасквилите, отче.
С много модулации, както би разказала детска приказка, тя изложи тревогата на селото. Каза, че макар смъртта на Пастор да трябва да се приеме «като нещо абсолютно лично», почтените семейства се чувстват задължени да проявят загриженост по въпроса за пасквилите.
Подпряла се на дръжката на чадъра си, Адалхиса Монтоя — най-възрастната от трите, беше по-ясна:
— Ние, дамите-католички, решихме да се намесим в тази работа.
Отец Анхел размисли няколко мига. Ребека де Асис си пое дълбоко дъх и отец Анхел се запита как тази жена може да излъчва такъв топъл мирис. Беше пищна и цветуща, с ослепителна белота и пламенно здраве. Свещеникът заговори, впил очи в някаква неопределена точка.
— Моето мнение — каза той — е, че не бива да обръщаме внимание на мълвата за скандала. Трябва да се поставим над техните постъпки и да продължим да спазваме божиите закони както досега.
Адалхиса Монтоя потвърди с кимане на глава. Но другите не се съгласиха — струвало им се, че «тази напаст по-късно може да има гибелни последици». В този миг високоговорителят на киносалона се изкашля. Отец Анхел се плесна по челото. «Простете» — каза той, докато търсеше в чекмеджето на масата списъка на католическата цензура.
— Какво дават днес?
— «Пирати в космоса» — каза Ребека де Асис. — Военен филм.
Отец Анхел провери по азбучен ред, мънкайки откъслечни заглавия, докато пробягваше с пръст дългия класифициран списък. Спря, след като обърна страницата.
— «Пирати в космоса».
Прокара хоризонтално пръст, за да види моралната оценка, в мига, в който чу гласа на собственика вместо очакваната плоча. Съобщаваше, че прожекцията се отлага поради лошото време. Една от жените обясни, че собственикът взел това решение, защото публиката искала да й се върнат парите, в случай че дъждът прекъсне прожекцията преди антракта.
— Жалко — каза отец Анхел, — филмът е добър за всички.
Затвори тетрадката и продължи:
— Както ви казах, това е село, спазващо законите. Преди деветнадесет години, когато ми предадоха енорията, имаше единадесет незаконни съжителства във важни семейства. Днес е останало само едно, и то, надяваме се, за кратко.
— Не е заради нас — каза Ребека де Асис, — но тези бедни хора…
— Няма причина за тревога — продължи свещеникът, безразличен към прекъсването. — Трябва да видите как се е променило това село. По онова време една руска балерина даде на арената за бой на петли спектакъл само за мъже и накрая на публичен търг продаде всичко, каквото носеше отгоре си.
Адалхиса Монтоя го прекъсна:
— Точно така — каза тя.
Тя наистина си спомняше скандала така, както й го бяха разказали — когато балерината останала съвсем гола, един старец започнал да крещи от галерията, качил се на последното стъпало и се изпикал върху публиката. Бяха й разказали, че останалите мъже, следвайки примера, накрая сред влудяваща олелия се пикали един друг.
— Сега — продължи свещеникът — е доказано, че това е най-съблюдаващото законите село в апостолическата префектура.
Заинати се в тезата си. Изтъкна някои трудни моменти в борбата си със слабостите и недъзите на човешкия род, докато дамите-католички престанаха да го слушат, изнемогващи от жега. Ребека де Асис отново разгъна ветрилото си и тогава отец Анхел откри къде е изворът на уханието й. Миризмата на сандалово дърво кристализира в задухата на стаята. Свещеникът измъкна кърпата от ръкава си и я притисна към носа си, за да не кихне.
— В същото време — продължи той — нашият храм е най-бедният в апостолическата префектура. Камбаните са напукани, а помещенията — пълни с мишки, защото отдадох живота си, за да наложа и добрите привички.
Той разкопча яката си. «Материалната част от работата може да свърши кой да е младеж — каза, като се изправи. — И обратното, трябва дългогодишно упорство и голям опит, за да се възстанови моралът.» Ребека де Асис вдигна прозрачната си ръка с брачна халка, затисната от смарагдов пръстен.
— Тъкмо затова — каза тя. — Ние си помислихме, че с тези пасквили цялата работа ще иде на вятъра.
Единствената жена, която дотогава бе мълчала, използва паузата, за да се обади:
— Освен това мислим, че страната сега се възстановява и тази напаст може да се окаже пречка.
Отец Анхел потърси ветрило в шкафа и започна бавно да си вее.
— Едното няма нищо общо с другото — каза той. — Преживяхме тежък политически момент, но семейният морал се запази непокътнат.