Изпъчи се пред трите жени. «След няколко години ще ида и ще кажа на апостолическия префект — оставям ви това примерно село. Сега остава само да изпратите някой млад и предприемчив човек, за да изгради най-хубавата църква в префектурата.»
Той едва-едва се поклони и възкликна:
— Тогава спокойно ще ида да умра в двора на моите предци.
Дамите запротестираха. Адалхиса Монтоя изрази мисълта на всички:
— Това село все едно, че е ваше, отче. И искаме тук да останете до последния си дъх.
— Ако трябва да се построи нова църква — каза Ребека де Асис, — още отсега можем да подемем кампания.
— Всяко нещо с времето си — възрази отец Анхел.
После, вече с друг тон, добави: «Засега не искам старостта да ме завари начело на никаква енория. Не искам с мене да стане същото, както с кроткия Антонио Исабел дел Сантисимо Сакраменто дел Алтар Кастаниеда и Монтеро, който уведоми епископа, че в енорията му вали дъжд от умрели птички. Изпратеният от епископа следовател го намери на площада да играе с децата на стражари и апаши.»
Дамите изразиха изумлението си:
— Кой беше той?
— Енорийският свещеник, когото наследих в Макондо — отвърна отец Анхел. — Беше на сто години.
Зимата, която се очертаваше студена още от последните дни на септември, в края на тази седмица стана наистина сурова. Кметът прекара неделята, дъвчейки хапчета в хамака, докато прелялата от коритото си река вършеше поразии в ниските квартали.
При първото спиране на дъжда, в понеделник на разсъмване, селото имаше нужда от няколко часа, за да дойде на себе си. Рано се отвориха билярдният салон и бръснарницата, но повечето къщи останаха със затворени врати до единадесет. Господин Кармичаел бе първият, комуто бе предоставена възможността да потръпне при вида на хората, пренасящи къщите си нагоре, по високите места. Шумни групи бяха изровили стълбовете и сега пренасяха цели празните стаи с тръстикови стени и покриви от палмови листа.
Подслонил се под стряхата на фризьорницата, с отворен чадър в ръка, господин Кармичаел се бе загледал в трудната маневра, докато бръснарят го извади от унеса му.
— Трябваше да изчакат да спре дъждът — каза бръснарят.
— Няма да спре още два дни — възрази господин Кармичаел и затвори чадъра. — Мазолите ми го предсказват.
Мъжете, пренасящи къщите, затънали до глезените в кал, минаха край тях, блъскайки се в стените на бръснарницата. Господин Кармичаел зърна през прозореца оголената вътрешност — една напълно лишена от интимност спалня, и се почувства обзет от някакво усещане за бедствие.
Не изглеждаше да е повече от шест часа сутринта, но стомахът му подсказваше, че скоро ще стане дванадесет. Сириецът Мойсес го покани да седне в магазина, докато премине дъждът. Господин Кармичаел повтори предвиждането си, че в близките двадесет и четири часа няма да спре. Поколеба се, преди да скочи на тротоара пред съседната къща. Група момчета, които си играеха на война, хвърлиха топка кал и тя се лепна на стената на няколко метра от току-що изгладените му панталони. Сириецът Елиас излезе от магазина си с метла в ръка и заплаши момчетата на някаква смесица от арабски и испански.
Момчетата заскачаха от възторг:
— Трътлест турчин.
Господин Кармичаел се увери, че дрехата му е все пак безукорна. Тогава затвори чадъра, влезе в бръснарницата и се упъти право към стола.
— Винаги съм твърдял, че сте благоразумен човек — каза бръснарят.
Върза кърпа на врата му. Господин Кармичаел вдъхна мириса на лаванда, който предизвикваше у него същото безпокойство, както и студените па̀ри в зъбарницата. Бръснарят започна да подрязва накъдрената коса отзад на врата. Нетърпелив, господин Кармичаел потърси с очи нещо за четене.
— Няма ли вестници?
Бръснарят отвърна, без да прекъсва работата си:
— В страната останаха само официалните вестници, а те няма да влязат в това заведение, докато съм жив. — Господин Кармичаел се задоволи да забие очи в напуканите си обуща, докато бръснарят не го заразпитва за вдовицата Монтиел. Кармичаел идваше от дома й. Откакто умря дон Чепе Монтиел, при когото дълги години бе работил като счетоводител, той беше управител на именията й.
— Добре е — отвърна.
— Човек се претрепва от работа — каза бръснарят, все едно, че говореше на себе си, — а тя, сама жена, притежава земи, които не могат да се обходят за пет дни с кон. Трябва да е собственица на десетина общини.
— На три — каза господин Кармичаел. И добави убедено: — Тя е най-добрата жена на света.