Бръснарят се приближи до тоалетката, за да изчисти гребена. Господин Кармичаел видя отразеното му в огледалото лице на козел и за сетен път разбра защо не го уважава. Бръснарят заговори, гледайки отражението:
— Чудесна сделка — моята партия е на власт, полицията заплашва със смърт политическите ми противници, а аз купувам земите и добитъка им на цена, която сам определям.
Господин Кармичаел сведе глава. Бръснарят отново се зае да го подстригва. «След края на изборите — заключи той — съм собственик на три общини, нямам съперници и за всеки случай продължавам да държа тигана за дръжката, макар че правителството се смени. Та — казвам си аз — това е по-добра сделка и от ваденето на фалшиви пари.»
— Хосе Монтиел беше богат още много преди да започнат политическите безредици — каза господин Кармичаел.
— Седнал по гащи пред вратата на една мелница за ориз — каза бръснарят. — Историята отбелязва, че за пръв път обул обувки преди девет години.
— И така да е — съгласи се господин Кармичаел, — вдовицата няма нищо общо със сделките на Монтиел.
— Но се направи на тапа — каза бръснарят.
Господин Кармичаел вдигна глава. Поразхлаби кърпата на врата, за да се раздвижи кръвта му. «Ето затова винаги съм предпочитал да ме подстригва жена ми — протестира той. — Не ми взима нищо и като добавка не ми говори за политика.» Бръснарят побутна главата му напред и мълчаливо продължи работата си. От време на време изщракваше с ножиците във въздуха — в изблик на преливаща виртуозност. Господин Кармичаел дочу викове от улицата. Погледна в огледалото — жени и деца минаваха край вратата с мебелите и покъщнината от пренесените къщи. Той озлобено забеляза:
— Нещастията ще ни съсипят, а вие още с политически вражди се занимавате. Вече повече от година преследването свърши, а вие си говорите все едно и също.
— И тази запуснатост, в която ни държат, също е преследване — каза бръснарят.
— Но поне не ни бият — възрази господин Кармичаел.
— Да ни оставят на произвола на съдбата, също е начин да ни бият.
Господин Кармичаел се отчая.
— Това са вестникарски приказки — възрази той.
Бръснарят замълча. Разби пяна в една кратунка и насапуниса с четка врата на господин Кармичаел. «Ами то няма с кого две думи да обелиш — оправда се той. — Не всеки ден ни попада такъв безпристрастен човек.»
— С единадесет гърла в къщи всеки е безпристрастен — каза господин Кармичаел.
— Така е — съгласи се бръснарят.
Бръсначът изсъска в дланта му. Той обръсна врата мълчаливо, като бършеше сапуна с пръсти, а после бършеше пръсти в панталона си. Накрая прекара парче стипца по врата. Свърши, без да продума.
Докато си закопчаваше яката, господин Кармичаел забеляза надписа, окачен на стената в дъното:
Изчетка нападалите по раменете му косми, окачи чадъра на ръката си и попита, като сочеше надписа:
— Защо не го свалите?
— Не се отнася за вас — отвърна бръснарят. — Нали се разбрахме, че вие сте безпристрастен.
Този път господин Кармичаел не се поколеба да скочи на тротоара. Бръснарят го изпрати с очи, докато зави зад ъгъла, после се възхити на мътната заплашителна река. Бе престанало да вали, но един набъбнал облак бе надвиснал неподвижно над селото. Малко преди един часа̀ влезе сириецът Мойсес, като се оплакваше, че косата от темето му пада, и обратното, расте с изключителна бързина по врата му.
Сириецът идваше да го подстрижат всеки понеделник. Обикновено навеждаше глава с някаква обреченост и хъркаше на арабски, докато бръснарят си говореше сам на висок глас. Този понеделник обаче се стресна при първия въпрос.
— Знаете ли кой беше тук?
— Кармичаел — отвърна сириецът.
— Тоя нещастен роб Кармичаел — натърти бръснарят, сякаш бе изрекъл думите на срички. — Ненавиждам тоя тип хора.
— Кармичаел не е човек — каза сириецът Мойсес. — Вече три години, откакто не е купил нито един чифт обувки. Но в политиката прави каквото трябва да се прави — води счетоводството със затворени очи.
Отпусна брада на гърдите си, за да захърка отново, но бръснарят се изправи пред него със скръстени ръце и рече: «Я ми кажете, гаден турчин такъв, вие на чия страна сте?» Сириецът отвърна невъзмутимо:
— На моя.
— Това е лошо — каза бръснарят. — Би трябвало да имате пред вид поне четирите ребра, дето счупиха на сина на вашия сънародник Елиас по вина на дон Чепе Монтиел.
— Елиас е много недоволен, че синът му излезе политик — каза сириецът. — Но сега момчето се забавлява чудесно в Бразилия, а Чепе Монтиел е мъртъв.