Жената прибра прането от тела и го внесе в стаята. Кметът я проследи с очи, докато чу отговора:
— Това село беше благоприлично, преди да дойдете вие.
Не дочака кафето. «Неблагодарници — каза. — Ние ви подаряваме земя, а вие се оплаквате.» Жената не отговори. Но когато кметът прекоси кухнята, за да излезе, тя измърмори, наведена над огнището:
— Тук ще е още по-лошо. Ще си спомняме повече за вас с гробището зад двора.
Кметът се опита да дремне, докато шлеповете пристигнат. Но не изтърпя жегата. Подутината на бузата му бе започнала да спада. Но още не се чувстваше добре. В продължение на два часа не откъсна очи от неуловимия бяг на реката, заслушан в стърженето на един щурец в стаята. Не мислеше за нищо.
Когато чу моторите на шлеповете, той се съблече, обърса потта от тялото си с един пешкир и си смени униформата. После потърси щуреца, хвана го с два пръста и излезе на улицата. От множеството, което чакаше шлеповете, се отдели някакво чисто, добре облечено дете и се изпречи насреща му с една пластмасова картечница. Кметът му даде щуреца.
Малко след това, седнал в магазина на сириеца Мойсес, той се загледа в маневрите на шлеповете. В продължение на десет минути пристанището кипя. Кметът усети тежест в стомаха и лек пристъп на главоболие и си спомни клетвата на жената. После се успокои, загледан в пътниците, които прекосяваха дъсчения кей и разкършваха тела след осемчасовата неподвижност.
— Все същата паплач — каза той.
Сириецът Мойсес му съобщи една новина — пристигаше цирк. Кметът установи, че е вярно, макар да не би могъл да каже точно защо. Може би заради купчината пръти и шарени платнища, струпани на покрива на шлепа, и двете съвършено еднакви жени, напъхани в едни и същи костюми на цветя — като едно, повторено два пъти същество.
— Добре, че поне идва цирк — промърмори той.
Сириецът Мойсес заговори за зверове и фокусници. Но кметът възприемаше цирка по друг начин. С изпружени крака той се вторачи в носовете на ботушите си.
— Селото прогресира — каза той.
Сириецът Мойсес престана да си вее. «Знаеш ли за колко продадох днес?» — попита той. Кметът не подхвърли никакво предположение, но изчака отговора.
— За двадесет и пет сентавос — каза сириецът.
В този миг кметът видя как телеграфистът отваря чувала с пощата, за да предаде кореспонденцията на доктор Хиралдо. Официалната поща пристигаше в отделен плик. Разчупи печатите и видя, че имаше обикновени съобщения и пропагандни листовки на режима. Когато свърши да чете, кеят бе преобразен — вързопи със стоки, кошници с кокошки и тайнствените приспособления на цирка. Смрачаваше се. Той се изправи, като въздъхна:
— Двадесет и пет сентавос.
— Двадесет и пет сентавос — повтори сириецът с твърд глас, почти без акцент.
Доктор Хиралдо изчака докрай разтоварването на шлеповете. Именно той привлече вниманието на кмета върху една жена с вид на магьосница и множество гривни по двете ръце. Тя като че ли чакаше Месия под пъстрото си чадърче. Кметът не се спря, за да мисли коя е новодошлата.
— Сигурно е укротителката — рече той.
— Донякъде сте прав — каза доктор Хиралдо, предъвквайки думите с двата си реда остри камъчета. — Това е тъщата на Сесар Монтеро.
Кметът продължи, без да отвърне. Погледна часовника си — четири без двадесет и пет. На портала на участъка караулният го уведоми, че отец Анхел го бил чакал половин час и щял да дойде пак в четири.
Като излезе на улицата, без да знае какво да прави, кметът видя зъболекаря на прозореца на кабинета и се приближи да му поиска огънче. Зъболекарят му поднесе, наблюдавайки подутата му още буза.
— Вече съм добре — каза кметът.
Отвори уста. Зъболекарят погледна:
— Имате няколко зъба за пломби.
Кметът намести револвера на кръста си. «Ще намина» — реши. Зъболекарят не промени израза си.
— Елате, когато искате, пък ще видим дали ще се изпълни желанието ми да умрете в моя дом.
Кметът го потупа по рамото. «Няма да се изпълни» — добави той в добро настроение. И заключи с разперени ръце:
— Моите кътници стоят над партиите.
— Значи, няма да се венчаеш?
Жената на съдията Аркадио разкрачи колене. «Хич не се надявайте, отче — отвърна тя. — А още по-малко сега, когато ще му родя синче.» Отец Анхел отклони очи към реката. Една удавена крава — огромна, се носеше надолу по течението с няколко лешояда отгоре й.
— Но ще бъде незаконно — рече той.