Ято лешояди се пръсна на отсрещния бряг, подплашено от вълнението на шлепа. Вонята на мърша се задържа за миг над кея, залюля се в утринния ветрец и проникна в дъното на къщите.
— Още ли, мамка му! — възкликна кметът на балкона на спалнята си, като гледаше разлетелите се лешояди. — Тая гадна крава.
Запуши носа си с кърпа, влезе в спалнята и затвори вратата на балкона. Миризмата проникваше и вътре. Без да си сваля фуражката, той окачи огледалото на един пирон и започна грижливия опит да обръсне все още подутата си буза. Малко след това цирковият импресарио почука на вратата.
Кметът го покани да седне и го загледа в огледалото, докато се бръснеше. Носеше риза на черни карета, панталони за езда с гамаши и къс камшик, с който непрекъснато се потупваше по коляното.
— Вече дойде първото оплакване от вас — каза кметът, като изстъргваше с бръснача остатъците от две седмици отчаяние. — Още снощи.
— Какво може да е?
— Че пращате хлапетата да крадат котки.
— Не е вярно — каза импресариото, — купуваме на тегло всяка донесена котка, без да питаме откъде е дошла, за да храним зверовете.
— Живи ли им ги хвърляте?
— А, не — възрази импресариото, — това би събудило инстинкта за жестокост у зверовете.
След като се изми, кметът се обърна към него, като триеше лицето си с кърпата. Дотогава не бе забелязал, че оня носеше пръстени с разноцветни камъни на почти всичките си пръсти.
— Ами ще трябва да измислите нещо друго — рече той. — Ловете каймани, ако искате, или използвайте рибата, която се хвърля през този сезон. Но живи котки — тая да я нямаме.
Импресариото сви рамене и последва кмета до улицата. Групички мъже разговаряха на пристанището въпреки зловонието на кравата, заклещила се между буренаците на отсрещния бряг.
— Педерасти — извика кметът. — Вместо да клюкарствате като жени, още от вчера трябваше да организирате група, която да измъкне тая крава.
Неколцина мъже го наобиколиха.
— Петдесет песос — предложи кметът — на оня, който до един час ми донесе в канцеларията рогата на тая крава.
На края на кея се вдигна врява. Някои бяха чули предложението на кмета и скачаха в лодките, като си подхвърляха взаимни предизвикателства, докато развързваха въжетата. «Сто песос — удвои сумата кметът, също въодушевен. — По петдесет песос за всеки рог.» Отведе импресариото до края на кея. Двамата изчакаха, докато първите лодки стигнаха плитчините на другия бряг. Тогава кметът се обърна усмихнат към импресариото.
— Това е щастливо село — рече.
Импресариото потвърди с кимване. «Единственото, което ни липсва, са ей такива неща — продължи кметът. — Хората прекалено много мислят за разни щуротии, защото нямат занимания.» Малко по малко около тях се насъбра групичка деца.
— Циркът е там — рече импресариото.
Кметът го влачеше под ръка към площада.
— Какво правите? — попита той.
— Всичко — отвърна импресариото, — пълен спектакъл за малки и големи.
— Това не е достатъчно — възрази кметът. — Необходимо е също така да е достъпен за всички.
— И това имаме пред вид — каза импресариото.
Заедно стигнаха до празното място зад киносалона, където бяха започнали да издигат палатката. Мъже и жени с тъжен вид вадеха декори и бои от огромните обковани с месинг сандъци. Когато последва импресариото между скупчените хора и вехтории, стискайки ръка на всички артисти, кметът се почувства като след корабокрушение. Едра жена с решителни жестове и с извънредно много златни пломби огледа ръката му, след като я стисна.
— Има нещо странно в бъдещето ти — рече тя.
Кметът отдръпна ръка, без да успее да потисне мигновено чувство на досада. Импресариото потупа жената с камшика по ръката. «Остави лейтенанта на мира» — каза й той, без да се спира, побутвайки кмета към дъното на празното място, където бяха зверовете.
— Вие вярвате ли в това?
— Зависи — каза кметът.
— Мене не успяха да ме убедят — каза импресариото. — Когато човек се занимава с тия работи, накрая започва да вярва само в човешката воля.
Кметът огледа задрямалите от жегата животни. От клетките се носеше топъл и кисел дъх и нещо като безнадеждна мъка трептеше в ритмичното дишане на зверовете. Импресариото поглади с камшика муцуната на един леопард, който гальовно се изви с леко ръмжене.