Като излезе от киното, той се отби в салона за билярд, където се разиграваше лотария. Беше горещо и радиото прецеждаше някаква насечена музика. След като изпи бутилка минерална вода, кметът си тръгна да спи.
Повървя безгрижно по брега, като усещаше в мрака набъбналата река, шепота на утробата й и миризмата й на голямо животно. Пред вратата на спалнята си той рязко спря. Отскочи назад и измъкна револвера от кобура.
— Излезте на светло — каза с напрегнат глас, — или ще ви надупча.
Някакъв много нежен глас долетя от тъмното.
— Не бъдете нервен, лейтенанте.
Той не прибра револвера, докато този, който се криеше, не излезе на светло. Беше Касандра.
— Спаси се по чудо — рече кметът.
Поведе я към спалнята. Доста време Касандра говори, следвайки някаква неравна траектория. Бе седнала в хамака и както говореше, свали обувките си и погледна някак наивно яркочервените си лакирани нокти на краката.
Седнал срещу нея, кметът си вееше с фуражката и продължаваше да разговаря с безупречна коректност. Отново бе запушил. Когато удари дванадесет, тя се опъна по очи в хамака, протегна към него ръката си, украсена с дрънкащи гривни, и го щипна по носа.
— Късно е, момче — каза тя. — Загаси лампата.
Кметът се усмихна.
— Не те повиках за това — каза той.
Тя не разбра.
— Знаете ли да гледате? — попита кметът.
Касандра отново седна в хамака. «Естествено» — отвърна. А после, като разбра, тя си сложи обувките.
— Но не нося картите — рече.
— Който иска да яде — усмихна се кметът, — си носи и лъжица.
Той извади опърпано тесте карти от дъното на куфара. Тя огледа внимателно всяка карта, от едната и от другата страна. «Другите карти са по-хубави — каза тя. — Но все пак важно е връзката.» Кметът придърпа една масичка, седна срещу нея и Касандра изтегли картата.
— На любовта или на работата? — попита тя.
Кметът обърса потта от ръцете си.
— На работата — отвърна той.
Някакво безстопанствено магаре се приюти от дъжда под стряхата на свещеническия дом и цяла нощ хвърля къчове срещу стената на спалнята. Това бе неспокойна нощ. След като успя да заспи за малко на разсъмване, отец Анхел се събуди с чувството, че е покрит с прах. Задрямалите под дъжда нарди, миризмата на нужника, а след това отзвучаха петте камбанни удара, и мрачната вътрешност на църквата — всичко изглеждаше като някакъв заговор, за да направи утрото по-тежко.
От ризницата, където се облече, за да прочете молитвата, той чу как Тринидад събира мъртвите мишки, докато в църквата предпазливо влизаха жените, идващи всеки ден. По време на службата той с растящо отчаяние забеляза грешките на псалта, грубия му латински и стигна до последния пасаж с чувство за провал, което го измъчваше в лошите часове през живота му.
Отиваше да закусва, когато Тринидад излезе насреща му със сияещо лице. «Днес паднаха още шест» — каза тя и разклати умрелите мишки в картонената кутия. Отец Анхел се помъчи да превъзмогне безпокойството.
— Чудесно — рече той. — Сега остава да се открият дупките, за да се изтребят напълно.
Тринидад бе открила дупките. Обясни как ги бе намерила на различни места в храма, главно в камбанарията и кръщелнята, и как ги бе запушила с асфалт. Тази сутрин бе намерила една полудяла мишка, която се блъскаше в стените, след като цяла нощ бе търсила вратата на скривалището си.
Излязоха на постланото с камъни дворче, където първите нардови стръкове бяха започнали да се изправят. Тринидад се позабави, докато изхвърли умрелите мишки в нужника. Когато влезе в кабинета, отец Анхел се канеше да закусва, след като бе отметнал покривчицата, под която всяка сутрин като по чудо се появяваше закуската, която му изпращаше вдовицата Асис.
— Забравих да ви кажа, че не можах да купя арсеник — каза Тринидад като влезе. — Дон Лало Москоте каза, че не се продава без рецепта от лекаря.
— Няма да стане нужда — отвърна отец Анхел. — Всички ще се издушат в дупките.
Той приближи стола към масата и се зае да нарежда чашата, чинията с филии царевичен хляб и кафеника с изрисуван японски дракон, докато Тринидад отваряше прозореца. «По-добре ще е да сме подготвени, ако пак се появят» — рече тя. Отец Анхел си наля кафе, но изведнъж застина и изгледа Тринидад в нейната безформена роба и ортопедически обувки, която се приближаваше към масата.
— Прекалено много се тревожиш за това — каза той.
Отец Анхел не откри нито тогава, нито преди това някакъв признак на безпокойство в гъстите сключени вежди на Тринидад. Без да успее да потисне едно леко треперене на пръстите, той си доля кафето, сложи две лъжички захар и започна да го бърка, вперил очи в разпятието, окачено на стената.