Выбрать главу

— От кога не си се изповядвала?

— От петък — отвърна Тринидад.

— Я ми кажи — попита отец Анхел, — скривала ли си някога от мене някой свой грях?

Тринидад отрицателно поклати глава.

Отец Анхел затвори очи. Изведнъж престана да бърка кафето, остави лъжичката в чинийката и хвана Тринидад за лакътя.

— Застани на колене — каза той.

Смутена, Тринидад остави картонената кутия на пода и коленичи пред него. «Кажи молитвата, „Аз, грешникът“» — каза отец Анхел, след като успя да си наложи бащинския тон от изповедалнята. Тринидад притисна юмруци към гърдите си и неразбрано замънка, докато свещеникът сложи ръка на рамото й:

— Добре.

— Лъгах — каза Тринидад.

— Друго.

— Имах лоши помисли.

Това бе редът на нейната изповед. Винаги изброяваше все едни и същи грехове по много общ начин и винаги в един и същи ред. Този път отец Анхел не можа да отмине необходимостта от нещо по-конкретно.

— Например — рече той.

— Не знам — поколеба се Тринидад. — Понякога човек има лоши помисли.

Отец Анхел се изправи.

— Никога ли не ти е минавало през ума да сложиш край на живота си?

— Боже опази! — възкликна Тринидад, без да вдига глава, като в същото време чукна по крака на масата. После отговори: — Не, отче.

Отец Анхел я накара да вдигне глава и забеляза с чувство на отчаяние, че очите на момичето се наливаха със сълзи.

— Искаш да кажеш, че отровата наистина е за мишките.

— Да, отче.

— Тогава защо плачеш?

Тринидад се опита да сведе глава, но той здраво я държеше за брадичката. Тя се обля в сълзи. Отец Анхел ги усети как се стичат между пръстите му като затоплен оцет.

— Успокой се — каза той. — Още не си свършила да се изповядваш.

Остави я да излее сълзите си мълчаливо. Когато усети, че вече не плаче, той нежно й каза:

— Добре, кажи сега.

Тринидад се изсекна в полата си и преглътна гъстата, солена от сълзи слюнка. Когато заговори отново, вече бе възвърнала странния си баритонов глас.

— Чичо ми Амбросио ме преследва — рече тя.

— Как така?

— Иска да го пусна да прекара една нощ в леглото ми — каза Тринидад.

— Продължавай.

— Друго няма — каза Тринидад. — Кълна се в бога, друго няма.

— Не се кълни — смъмра я свещеникът. После запита със спокойния си глас на изповедник: — Я ми кажи, ти с кого спиш?

— С мама и другите момичета — отвърна Тринидад. — Седем в една стая.

— А той?

— В другата стая с мъжете — каза Тринидад.

— Никога ли не е идвал в стаята ти?

Тринидад поклати отрицателно глава.

— Кажи ми истината — настоя отец Анхел. — Хайде, не се страхувай, никога ли не се е опитвал да влезе в стаята ти?

— Веднъж.

— Как стана това?

— Не знам — отвърна Тринидад. — Когато се събудих, го усетих под мрежата против комари, съвсем кротък, и ми каза, че нищо не искал да ми направи, само искал да спи до мене, защото го било страх от петлите.

— От какви петли?

— Не знам — отвърна Тринидад. — Така ми рече.

— А ти какво му каза?

— Че ако не си иде, ще се развикам, за да се събудят всички.

— И той какво направи?

— Кастула се събуди и ме попита какво става, аз й казах нищо, сигурно съм сънувала, тогава той не се помръдна, като че ли беше умрял, и почти не разбрах кога се измъкна от леглото.

— Облечен беше, нали — каза свещеникът някак утвърдително.

— Както си спи — каза Тринидад, — само с панталони.

— Не се ли опита да те пипне?

— Не, отче.

— Кажи ми истината.

— Вярно, отче — настоя Тринидад. — Кълна се в бога.

Отец Анхел отново повдигна главата й и се вторачи в очите й, навлажнени от тъжен блясък.

— Защо не си ми казала това досега?

— Беше ме страх.

— От какво?

— Не знам, отче.

Той сложи ръка на рамото й и дълго я поучава. Тринидад кимаше утвърдително. Когато стигнаха до края, той много тихо взе да се моли заедно с нея: «Господи боже мой Исусе Христе…» Молеше се пламенно, с някакъв страх, като по време на молитвата премисляше живота си, докъдето му позволяваше паметта. В мига, в който трябваше да даде опрощението, той бе обзет от чувството за бедствие.

Кметът блъсна вратата, като викаше: «Съдия!» Жената на съдията Аркадио се появи от спалнята, като бършеше ръцете си в полата.

— Вече две нощи не се е прибирал — рече тя.

— По дяволите — каза кметът. — Вчера не е ходил в канцеларията. Навсякъде го търсих по един спешен въпрос и никой не може да ми каже къде е. Нямате ли представа къде може да бъде?