Жената сви рамене.
— Сигурно е при курвите.
Кметът излезе, без да затвори вратата. Влезе в салона за билярд, където автоматичният грамофон с пълна сила въртеше някаква сантиментална песен, и се насочи право към стаичката в дъното, като викаше: «Съдия!» Дон Роке — собственикът, престана да прелива бутилки ром в една дамаджана. «Няма го тук» — извика той. Кметът мина от другата страна на вратата. Групички мъже играеха на карти. Никой не беше виждал съдията Аркадио.
— Мамка му — каза кметът. — В това село винаги се знае какво прави всеки, а сега, когато ми трябва съдията, никой не знае къде се е заврял.
— Попитайте оня, дето пуска пасквилите — каза дон Роке.
— Не ме дразнете с тия хартийки — рече кметът.
Съдията Аркадио го нямаше и в кантората. Беше девет часът, но съдебният секретар вече дремеше в пруста. Кметът отиде в полицейския участък, накара трима полицаи да се облекат и ги изпрати да търсят съдията Аркадио в салона за танци и в стаичките на жените, които уж приемаха тайно, но които всички познаваха. После излезе на улицата и тръгна напосоки. В бръснарницата, разкрачен на стола и с увито в топла кърпа лице, той откри съдията Аркадио.
— По дяволите, съдия — извика, — от два дни ви търся.
Бръснарят свали кърпата и кметът видя едни подпухнали очи и потъмняло от тридневна брада лице.
— Вас ви няма, а жена ви ражда — каза кметът.
Съдията Аркадио скочи от стола.
— Дявол го взел!
Кметът гръмко се разсмя и го блъсна обратно на стола. «Я не се занасяйте — рече той. — Търся ви за друго.» Съдията Аркадио отново изпружи крака и затвори очи.
— Свършете с това и да вървим в канцеларията — каза кметът. — Чакам ви.
Седна на скамейката.
— Къде, по дяволите, бяхте?
— Насам-натам — отвърна съдията.
Кметът не посещаваше бръснарницата. Веднъж бе видял окачения на стената надпис: «Забранено да се говори за политика» и го беше приел като нещо съвсем естествено. Но този път той привлече вниманието му.
— Гуардиола — повика той.
Бръснарят обърса бръснача в панталона си и зачака.
— Какво има, лейтенанте?
— Кой ти позволи да сложиш това? — попита кметът, като сочеше надписа.
— Опитът — отвърна бръснарят.
Кметът премести една табуретка до стената и се качи, за да свали надписа.
— Тук единствено правителството има право да забранява нещо — каза той. — Живеем при демокрация.
Бръснарят възобнови работата си. «Никой не може да забрани на хората да изразяват идеите си» — продължи кметът, като късаше картона. Хвърли парчетата в кошчето за боклук и се приближи до тоалетката, за да си умие ръцете.
— Виждаш ли, Гуардиола — отсъди съдията Аркадио, — това е, защото си много хитър.
Кметът потърси бръснаря в огледалото и го видя погълнат от работата си. Не го изпусна от очи и докато си бършеше ръцете.
— Разликата между преди и сега е — каза той, — че преди управляваха политиците, а сега управлява правителството.
— Чу ли, Гуардиола — каза съдията Аркадио с насапунисано лице.
— Разбира се — каза бръснарят.
Като излязоха, кметът побутна съдията Аркадио към канцеларията. Под безспирния дъждец улиците изглеждаха постлани с калъпи пресен сапун.
— Винаги съм си мислил, че бръснарницата е гнездо на конспиратори — каза кметът.
— Говорят — каза съдията Аркадио, — но нищо повече.
— Тъкмо това ме тревожи — възрази кметът, — че изглеждат прекалено кротки.
— В историята на човечеството — заключи съдията — не е имало нито един бръснар конспиратор. И тъкмо обратното, не е имало нито един шивач, който да не е бил такъв.
Кметът не пусна ръката на съдията Аркадио, докато не го настани във въртящия се стол. Секретарят влезе в кантората, като се прозяваше. Носеше лист хартия, изписан на машина. «Ха така — каза му кметът, — ще работим.» Отметна фуражката си назад и взе листа.
— Какво е това?
— За съдията е — отвърна секретарят. — Списък на лицата, за които не са писани пасквили.
Кметът се обърна към съдията Аркадио с израз на недоумение.
— Ах, мамка му! — възкликна той. — Значи, и вие обръщате внимание на тая история.
— Все едно, че четеш криминален роман — оправда се съдията.
Кметът прочете списъка.
— Това е добра сделка — обясни секретарят, — авторът трябва да е някой от тия. Не е ли логично?
Съдията Аркадио взе листа от ръката на кмета. «Тоя е глупав като задник — обърна се той към кмета. После заговори на секретаря: — Ако аз пускам пасквилите, първото, което ще направя, е да лепна един на собствената си къща, за да не възбудя подозрение.» И попита кмета: