— По-добре дайте ни метла — възрази бръснарят. — Най-доброто оръжие за лов на вещици е метлата.
Той дори не погледна кмета. Бръснеше врата на първия сутрешен клиент и не обръщаше особено внимание на кмета. Едва когато видя, че пита кои са от запаса и умеят да боравят с пушка, бръснарят разбра, че наистина е един от избраните.
— Наистина ли, лейтенанте, ще ни забъркате в тази каша? — попита той.
— Брей, мама му стара — отговори кметът. — Цял живот хленчите за пушки, а сега, когато ви се дават, не можете да повярвате.
Той застана зад бръснаря, откъдето можеше да наблюдава в огледалото цялата група. «Съвсем сериозно — каза той и смени тона със служебен. — Тази вечер в шест запасняците от първа категория да се представят в участъка.» Бръснарят се изправи срещу него в огледалото.
— А ако се разболея от пневмония? — попита той.
— Ще те лекуваме в участъка — отвърна кметът.
Грамофонът в билярдната зала разсукваше някакво сантиментално болеро. Салонът беше празен, но на някои масички се виждаха недопити чаши и бутилки.
— Сега вече — каза дон Роке, като видя, че кметът влиза — тая свърши. Ще трябва да затварям в седем.
Кметът продължи право към дъното, където и масичките за игра на карти бяха празни. Отвори вратата на клозета, надникна в килера и чак тогава се върна при тезгяха. Като минаваше край масата за билярд, неочаквано повдигна сукното, с което беше покрита, и каза:
— Хайде, стига сте се правили на бъзльовци. Изпод масата се измъкнаха две момчета, които отупваха праха от панталоните си. Едното беше пребледняло. На другото, още по-младо, бяха пламнали ушите. Кметът леко го побутна към масичките до входа.
— И както сме се разбрали — рече им той, — в шест следобед в участъка.
Дон Роке продължаваше да стои зад тезгяха.
— При това положение — каза той — човек трябва да се заеме с контрабанда.
— Това е за два-три дни — каза кметът.
Собственикът на киносалона го настигна на ъгъла. «Само това ми липсваше — извика той. — Първо камбаните, сега и тромпет.» Кметът го потупа по рамото и се опита да продължи.
— Ще го отчуждя — каза той.
— Не можете — възрази собственикът. — Киното не е обществено заведение.
— При извънредно положение — каза кметът — и киното може да се обяви за обществено заведение.
Едва тогава той престана да се усмихва. Заизкачва по две стъпалата на участъка и като стигна до първия етаж, разпери ръце и отново се засмя.
— По дяволите! — възкликна. — И вие ли?
Отпуснат на един сгъваем стол с небрежността на ориенталски монарх, седеше импресариото на цирка. Вглъбен, той пушеше лула на морски вълк. Сякаш се намираше у дома си, той покани кмета да седне:
— Да поговорим делово, лейтенанте.
Кметът примъкна една табуретка и седна срещу него. Като държеше лулата в украсената с разноцветни пръстени ръка, импресариото направи загадъчен знак.
— Мога ли да говоря съвсем откровено?
Кметът потвърди с кимане.
— Разбрах това още щом ви видях да се бръснете — каза импресариото. — Е, добре, аз съм свикнал да познавам хората и знам, че този комендантски час за вас…
Кметът го наблюдаваше с подчертано развеселен вид.
— Докато за мене, след като направих разходите по монтирането и трябва да изхранвам 17 души и 9 звяра, е направо казано катастрофа.
— Е и?
— Предлагам — продължи импресариото — да продължите комендантския до единадесет и да си поделяме печалбата от вечерното представление.
Кметът продължи да се усмихва, без да променя положението си.
— Предполагам — рече той, — че не ви е било много трудно да намерите в селото хора, които да кажат, че съм мошеник.
— Това е съвсем законна сделка — възрази импресариото.
Той не забеляза кога точно кметът стана сериозен.
— Ще поговорим в понеделник — каза лейтенантът някак неопределено.
— В понеделник ще съм заложил и кожата си — възрази импресариото. — Нямаме нищо.
Кметът го изпрати до стълбата, като леко го потупваше по гърба. «Не ми ги разправяйте на мене — каза той. — Познавам занаята.» Като стигнаха до стълбата, той каза с утешителен тон:
— Пратете ми тази вечер Касандра.
Импресариото се опита да се обърне, но ръката на гърба му решително го натискаше.
— Разбира се — каза той. — Това е най-лесната работа.
— Изпратете ми я — настоя кметът — и утре ще поговорим.