— Деветима сме — каза бръснарят. — Те са седем, като броим и кмета, но трима са затворени в казармата.
— Преди малко си мислех същото — каза другият.
Батерийката на кмета грубо ги освети — свити край стената и мъчейки се да предпазят оръжието от капките, които избухваха като сачми върху обувките им. Познаха го, когато угаси фенерчето и се пъхна под стряхата. Носеше военна мушама и преметната на ремък ръчна картечница. Придружаваше го един полицай. Като погледна часовника, който носеше на дясната си ръка, кметът нареди на полицая:
— Идете в участъка да видите какво става с провизиите.
Със същата енергия би изрекъл и военна заповед. Полицаят изчезна под дъжда. Тогава кметът седна на земята до запасните.
— Какво ново? — попита той.
— Нищо — отвърна бръснарят.
Другият предложи на кмета цигара, преди да запали своята. Кметът отказа.
— Докога ще ни държите така, лейтенант?
— Не знам — каза кметът. — Засега докато свърши комендантският час. Утре ще видим какво ще правим.
— До пет сутринта! — възкликна бръснарят.
— Представяш ли си — каза другият. — А аз съм на крак от четири сутринта.
Кучешко джафкане стигна до тях през шепота на дъжда. Кметът изчака да спре шумът — остана само някакъв самотен лай. После се обърна към мъжа с потиснат вид.
— На мене ли го казвате, дето половината ми живот отиде в тая работа. Едва се държа на краката си от умора.
— Няма никакъв смисъл — каза бръснарят. — Това е съвсем безсмислено. Изглежда, че е женска история.
— И аз започвам да си мисля същото — въздъхна кметът.
Полицаят се върна да съобщи, че чакат да спре дъждът, за да раздадат храната. После докладва и друго нещо — някаква жена, хваната без пропуск, чакала кмета в казармата.
Беше Касандра. Покрита с мушама, тя спеше в сгъваемия стол, в осветяваната само от бледата крушка на балкона стая. Кметът я стисна за носа с два пръста. Тя изхленчи, трепна и отвори очи.
— Сънувах — каза тя.
Кметът запали лампата в стаята. Като заслони очите си с ръка, жената жално се протегна и за миг кметът изпита болка заради сребристите й нокти и обръснатата подмишница.
— Ти си голям нахалник — каза тя. — Стоя тук от единайсет.
— Очаквах да те намеря в стаята — оправда се кметът.
— Нямах пропуск.
Косата й, червеникава преди две нощи, сега беше сребристосива. «Забравих — усмихна се кметът и след като окачи мушамата, седна на един стол до нея. — Надявам се, че не са помислили, че ти лепиш листчетата по стените.»
Жената бе възвърнала свободното си държание.
— Жалко — възрази тя. — Обожавам силните преживявания.
Изведнъж кметът се почувства като изгубен в стаята. С беззащитен вид, като кършеше пръсти, той прошепна:
— Трябва да ми направиш една услуга. — Тя го изгледа.
— Искам — продължи кметът — да хвърлиш картите, но само за мене, и да видим ще се разбере ли кой е тоя с листчетата.
Тя обърна лице на другата страна. «Разбирам» — каза след кратко мълчание. Кметът я подтикна:
— Правя го най-вече заради вас.
Тя кимна с глава.
— Вече гледах — каза тя.
Кметът не можа да скрие нетърпението си. «Нещо много странно излезе — продължи Касандра с премерен мелодраматизъм. — Картите бяха толкова ясни, че като ги видях върху масата, се уплаших.» Дори дишането й бе станало артистично.
— Кой е?
— Цялото село и никой.
Синовете на вдовицата Асис дойдоха на литургия в неделя. Бяха седмина, освен Роберто Асис. Всички бяха като излети в един и същ калъп — едри и яки, с нещо катърско в склонността им към тежката работа, и кротки пред майката, на която сляпо се подчиняваха. Роберто Асис, най-малкият и единственият, който се бе оженил, си приличаше с братята само по гърбицата на носа. С крехкото си здраве и изтънчени маниери той беше като утешителна награда вместо дъщерята, която вдовицата Асис така и не дочака.
В кухнята, където седемте Асисовци бяха оставили животните, вдовицата се разхождаше между вързани за краката пилета, зеленчуци и топки сирене, тъмни пити захар и късове осолено месо и раздаваше нареждания на слугините. След като в кухнята бе сложен ред, тя нареди да подберат най-доброто от всичко за отец Анхел.
Свещеникът се бръснеше. От време на време той протягаше ръка навън, за да навлажни брадата си с дъждовната вода. Канеше се да свършва, когато две боси момичета бутнаха вратата, без да чукат, и изсипаха пред него няколко зрели ананаса, банани, захар на пити, сирене и кошница, пълна със зеленчуци и пресни яйца.