— Значи, вдовицата Асис пак напусна църквата — каза той.
Жена му бе разказала случката, преди да започне да си мие зъбите, но той не й обърна внимание.
— Вече за трети път тази година — потвърди тя. — Изглежда, не е могла да си измисли по-добро забавление.
Лекарят разкри здравите си зъби.
— Богатите са побъркани.
На връщане от църквата няколко жени бяха наминали да видят вдовицата Монтиел. Лекарят поздрави групичката, събрала се в салона. Приглушен кикот го изпрати до площадката на стълбището. Преди да почука на вратата, той разбра, че има и други жени в спалнята. Някакъв глас го покани да влезе.
Вдовицата Монтиел бе седнала в леглото с разпусната коса и притискаше с ръце края на чаршафа към гърдите си. В скута й се виждаха огледало и рогов гребен.
— Значи, и вие се готвите да идете на празненството — обърна се към нея лекарят.
— Ще празнува петнадесетия си рожден ден — каза една от жените.
— Осемнадесетия — поправи я вдовицата Монтиел с тъжна усмивка. Легна си отново в леглото и се покри до брадата. — Естествено мъже не са канени, а най-малко вие, докторе, лоша поличба е.
Лекарят сложи мократа шапка върху тоалетката. «Добре сте намислили — каза той, като наблюдаваше болната благосклонно и някак замислено. — Сега разбирам, че нямам работа тук.» После, като се обърна към групата жени, се извини:
— Ще позволите ли?
Когато остана насаме с него, вдовицата Монтиел отново възприе горчивото изражение на болна. Но лекарят, изглежда, не го забеляза. Продължи да говори със същия празничен тон, докато подреждаше върху нощното шкафче нещата, които вадеше от чантата.
— Моля ви, докторе — помоли вдовицата, — стига вече инжекции. Заприличала съм на решето.
— Инжекциите — усмихна се докторът — са най-доброто нещо, което е измислено, за да си изкарват хляба лекарите.
Тя също се усмихна.
— Повярвайте — каза, като попипваше бедрото си през чаршафа, — всичко това ми е като изгнило. Не мога да се пипна.
— Ами не се пипайте — каза лекарят.
Тогава тя широко се усмихна.
— Говорете сериозно поне в неделя, докторе.
Лекарят вдигна ръкава, за да премери кръвното й налягане.
— Лекарят ми е забранил — каза той. — Вредно е за черния дроб.
Докато той премерваше налягането, вдовицата с детинско любопитство наблюдаваше скалата на апарата. «Това е най-странният часовник, който съм виждала през живота си» — каза тя. Лекарят не откъсна очи от стрелката, докато не престана да помпа.
— Само той определя точно кога трябва да се стане — каза лекарят.
Когато свърши, докато навиваше тръбичките на апарата, той внимателно се вгледа в лицето на болната. Сложи върху масичката туба с бели хапчета, които тя трябваше да взема на дванадесет часа. «Щом не искате повече инжекции — каза той, — няма да има повече инжекции. Вие сте по-здрава от мене.» Вдовицата махна нетърпеливо с ръка.
— Никога не съм била болна — каза тя.
— Знам — съгласи се лекарят, — но трябваше да се измисли нещо, за да се оправдае сметката.
Като отмина забележката, вдовицата попита:
— Трябва ли още да лежа?
— Напротив — възрази лекарят, — забранявам ви го категорично. Слезте в салона и се погрижете за гостите, както му е редът. Освен това — добави той лукаво — за много неща имате да си поговорите.
— За бога, докторе — възкликна тя, — не бъдете такъв клюкар. Сигурно вие лепите пасквилите.
Доктор Хиралдо се разсмя на хрумването. Като излизаше, той хвърли бегъл поглед към кожения куфар с медни кабари, приготвен за път в един ъгъл на спалнята. «И да ми донесете подарък — извика той от вратата, — когато се върнете от околосветското пътешествие.» Вдовицата отново се бе заела търпеливо да разчесва косите си.
— Естествено, докторе.
Не влезе в салона. Остана в леглото, докато си отиде и последната гостенка. Тогава се облече. Господин Кармичаел я завари да яде срещу полуотворения балкон.
Тя отговори на поздрава, без да откъсва очи от балкона. «Всъщност — каза тя — тази жена ми харесва, смела е.» И господин Кармичаел погледна към дома на вдовицата Асис, чиито врати и прозорци в единадесет часа още не бяха отворени.