— Но чуйте добре — предупреди ги той, — ако някой от вас извърши някоя глупост, ще бъде разстрелян в двора. — Почака отговор, но такъв не последва. — Ясно ли е?
Тримата мъже — двамата с индиански черти и съвсем обикновен вид, а третият рус, предразположен към гигантизъм и с прозрачно сини очи — изслушаха последните думи, зареждайки пушките. Застанаха мирно.
— Ясно, лейтенант.
— И още нещо — каза кметът и смени тона с по-неофициален. — Асисовци са в селото и няма да е чудно да срещнете някого от тях, пиян, да налита на бой. Каквото и да става, не го закачайте. — И този път не последва очакваният отговор. — Ясно ли е?
— Ясно, лейтенант.
— Е, хайде тогава — заключи кметът. — И бъдете нащрек.
Като затваряше църквата след вечерната молитва, която бе преместил с един час напред заради комендантския час, отец Анхел усети миризма на мърша. Това бе мигновена воня, която не успя да привлече вниманието му. По-късно, докато пържеше зелени банани и топлеше млякото за вечеря, откри причината за миризмата — Тринидад, която от събота беше болна, не бе изхвърлила умрелите мишки. Тогава се върна в църквата, отвори и почисти капаните, а след това се упъти към дома на Мина, на две преки от църквата.
Сам Тото Висбал му отвори вратата. В сумрачното салонче, където имаше няколко кожени табуретки в безпорядък и окачени по стените литографии, майката на Мина и сляпата й баба пиеха в големи чаши някакво горещо и ароматно питие. Мина правеше изкуствени цветя.
— Вече петнадесет години — каза сляпата — не сме ви виждали в тази къща, отче.
Това беше вярно. Всеки следобед той минаваше край прозореца, до който Мина сядаше да прави изкуствени цветя, но никога не влизаше.
— Как минава времето — каза той. После, давайки да се разбере, че бърза, се обърна към Тото Висбал:
— Идвам да ви помоля да пуснете Мина от утре да се заеме с капаните. Тринидад — обясни той на Мина — от събота е болна.
Тото Висбал даде съгласието си.
— Това е губене на време — намеси се сляпата. — В края на краищата тази година светът ще свърши.
Майката на Мина сложи ръка на коляното й, за да я накара да замълчи. Сляпата отстрани ръката й.
— Бог наказва суеверието — каза свещеникът.
— Така е писано — каза сляпата, — кръв ще се лее по улиците и никаква човешка сила не ще е в състояние да я спре.
Свещеникът й хвърли поглед на състрадание — тя беше много стара, извънредно бледа и мъртвите й очи сякаш проникваха в тайната на нещата.
— Ще се къпем в кръв — подигра се Мина.
Тогава отец Анхел се обърна към нея. Видя я как изниква — с гарвановочерна коса и същата бледост като на сляпата, иззад мъгляв облак от разноцветни ленти и хартии. Приличаше на алегорична жива картина от някоя училищна вечеринка.
— А ти — каза й той — работиш в неделя.
— И аз й казах — намеси се сляпата. — Горяща пепел ще се посипе върху главата й.
— Нуждата има остри зъби — усмихна се Мина.
Тъй като свещеникът продължаваше да стои прав, Тото Висбал издърпа една табуретка и отново го покани да седне. Той беше дребен човечец, с нервни от стеснение движения.
— Благодаря — отказа отец Анхел. — Комендантският час ще ме завари на улицата. — Той се заслуша в дълбоката тишина в селото и забеляза: — Като че ли вече е минало осем.
Тогава узна — след почти две години празни килии, Пепе Амадор беше в затвора, а селото — оставено в ръцете на трима престъпници. Хората се бяха прибрали още в шест часа.
— Странно. — Отец Анхел сякаш си говореше сам. — Едно такова нещо изглежда безразсъдно.
— Рано или късно, трябваше да се случи — каза Тото Висбал. — Цялата страна е закърпена с паяжина.
Той изпрати свещеника до вратата.
— Не сте ли виждали нелегалните позиви?
Отец Анхел се вкамени.
— Пак ли?
— През август — намеси се сляпата — ще започнат трите дни мрак.
Мина протегна ръка и й подаде едно започнато цвете. «Млъкни — каза й тя — и завърши това.» Сляпата опипа цветето.
— Значи, пак започнаха — каза свещеникът.
— Вече от близо седмица — каза Тото Висбал. — Тук се появи един и никой не разбра кой го е донесъл. Нали знаете как стават тия работи.
Свещеникът кимна с глава.
— Казват, че всичко си продължава както по-рано — продължи Тото Висбал. — Правителството се смени, обеща мир и сигурност и в началото всички повярваха. Но държавните служители са си все същите.