Третият ден е най-напрегнатият от целия хадж. Още преди изгрев слънце първите поклоннически групи потеглят в посока Мина. Първите задължения след пристигането се състоят в «убиването с камъни на трите шейтани». Първите два, наречени Големия и Малкия шейтан, стърчат на главната улица на Мина, докато третият, Средния шейтан, се намира по-нататък, малко встрани от водещото към Мека шосе. Трите клети дявола, за които днешният и утрешният ден са най-нещастните, не са нищо друго освен грубо издялани от камък колони. Разположени са в една подобна на басейн падина, на мястото, където са се намирали предислямските божества, разрушени по заповед на Пророка. Тържествената церемония по убиването с камъни трябва да се приема образно и изразява презрението към всички подобни езически богове. Предполагам, че води произхода си от затрудненията, които Пророка срещал при пълното изкореняване на старото суеверие. Защото, макар народът да се отрекъл от старите богове, все пак се страхувал от тях и в началото не смеел да ги оскърби. Ето защо той накарал своите привърженици да замерят с камъни божествата, за да ги убеди в необосноваността на техния страх.
Трите шейтана през целия ден и следващия са обградени от бутаща се и блъскаща се тълпа, но хората почти не се виждат от морето размахани ръце и истинския облак от камъни, с които биват засипвани дяволите. Не е необходимо да се улучи целта, но всяко погрешно мятане подхвърля някого от тълпата на опасност. Онези, които в своето престараване се осмеляват да отидат твърде близо до целта, обикновено си изпащат зле. Изподрани бузи, наранени уши и големи колкото юмрук цицини са наказанието за тяхната дързост.
Всеки поклонник трябва този ден да направи приношение някакво животно, обикновено овца или коза. Месото бива изяждано или — още по-добре — раздавано на бедните. Когато Пророка е дал това предписание, далеч не е подозирал какви чудовищни измерения ще приеме впоследствие хаджа. Защото в днешно време биват безсмислено умъртвявани стотици хиляди жертвени животни. По-рано животинските трупове просто са били оставяни да лежат по земята, в резултат на което Мина продължително време след това е била практически необитаема. Но в последните години биват изкопавани големи ями, които до вечерта се запълват до ръба. Поради опустошителните епидемии от последно време се е наложило да се вземат специални мерки. Всяко жертвено животно трябва веднага да бъде отнасяно или хвърляно в някоя от ямите и никой поклонник няма право да води живо животно. Тази мярка има за цел да попречи на клането в бивака и да държи надалеч опасността от епидемия. Разставят се и многобройни стражи, за да се придаде в случай на необходимост тежест на тази мъдра разпоредба.
Овцете струват по наша парична стойност около четири марки и се продават от живеещите из околността бедуини, които въртят от цялата работа бляскава далавера. Поне половин милион животни намират всяка година в този ден смъртта си.
Със заколването на жертвеното животно задължението на поклонника в Мина е изпълнено и той трябва да се върне в Мека. Насъбрал жега и покрит с прах, достига Харам, наема си метавви и изпълнява три пъти Таваф около Кааба, която сега изпъква с новото си покривало. Когато с мъки и неволи и помощта на лактите най-сетне успее да целуне Свещения камък, трябва да напусне джамията и да извърши седем пъти Са’и, бягането между Сафа и Мерва. Макар това да е само едно повторение на ритуала, който вече е изпълнил при пристигането си, поради тъпканицата отнема доста време. Молитвените слова, които метавви крещят в най-висок регистър, старанията на поклонниците да ги изрекат също така високо и точно, воплите на жените, блъскани насам-натам в гъмжилото, и проклятията на мъжете създават съвместно една забележителна мелодия, която въздейства кажи-речи развеселително: «О, Аллах, ти знаеш онова, което скрито за нас е… По-полека там! Проклет да е баща ти и бащата на твоя баща!… води ни по Правия път… О, Аллах, предпази ме от тоя откачен! Дръпни се настрани, куче и син на свиня!…» и все така в този тон.
След седмия бяг поклонникът бива изтикван пред един въоръжен с бръснач шейх, който му обръсва косата по дясното слепоочие на един цол ширина. Същевременно мърмори молитва и поклонникът трябва да я повтаря след него. С чувство на неизказано облекчение сваля сега поклонническата дреха, ихрама, който занапред може да ползва като хавлия. Някои предпочитат, след като са го изпрали с вода от Зем-Зем, да го съхранят сред своите най-големи съкровища като спомен от извършения хадж. Във всеки случай той е много неудобна дреха и напълно изпълнява своята цел — трябва да се носи като изкупление за греховете, — тъй като гърбът на клетия поклонник, изложен дълго време незащитен на слънчевите лъчи, седмици наред е покрит с рани и мехури.