— Хванете бързо камъка да не пострада човекът!
В миг хаддедихните бяха на мястото и се задействаха. И точно навреме, защото камъкът започна да се спуска. Под натиска на ръката ми мъжът подгъна колене и не можеше да подпира вече товара. Едно силно замятане и себидът лежеше пред нозете ми, размахвайки конвулсивно ръце и крака.
— Спускайте камъка! Запалете факлите! — заповядах аз.
Мигом припламна светлина и съгледах две широко разтворени от страх очи. Човекът почти беше изгубил съзнание под хватката ми и със свирещ дъх се бореше за въздух. Измъкнах ножа и пищова от пояса му и го предупредих:
— Не прави неразрешени движения, инак ставаш дете на смъртта! Ако се държиш спокойно, нищо няма да ти се случи.
Предупреждението ми беше напълно излишно. Човекът беше толкова сащисан, че сигурно мислеше за всичко друго, само не и да окаже съпротива. Без да се грижа повече за него, взех една факла и се отправих към шейха, който междувременно се беше свестил. Погледна ме с пламтящи очи, когато пристъпих към него. Махнах му парцала от устата, така че вече можеше да говори. Той сметна за по-добре да се забули в мълчание, но ме гледаше с поглед, от който направо можеше да те хване страх. Не ми бе останало време да сваля дрехите на Гхани и той естествено трябваше да заключи, че аз го бях докарал до това дередже. По понятни причини това породи у него ярост, която беше по-голяма от желанието му да разбере кой съм и как ми се беше удало да сложа кръст на неговите планове.
Тъй като така можех да си чакам до второ пришествие, докато шейхът благоволи да си отвори устата и да ме удостои с кратко приветствено слово, казах:
— Ее, Ахмед Гхалиб, още ли си на мнение, че е толкова лесно да се превземе с изненада една здрава и добре пазена крепост?
— Рух лил Джехеннем! (Върви в пъкъла!)
— Няма да изпълня благочестивото ти пожелание, но пък лесно мога да се погрижа да се сбъдне с теб.
— Няма да посмееш. Моите хора страшно ще си отмъстят.
— Твоите хора? Ба! И къде са всъщност те? Намират се в същото безпомощно положение като теб.
— Лъжеш! Моите воини ще дойдат и ще ме освободят.
— Не ставай за смях! Твоите воини са вече тук, а именно в примката, в която така хубаво се напъхахте.
— Каква примка имаш предвид? Не те разбирам.
— Разбираш ме твърде добре. Или наистина мислиш, че не знам какво крояхте ти и Абадилах, наричан Ел Гхани?
— Откъде претендираш да го знаеш?
— Знам го и това ти е достатъчно. Знам го още от последния йом ел джум’а и взех мерки за вашето посрещане.
— Аллах йихракик! (Аллах да те изгори!) Истината ли казваш?
— Казвам я. Великият шериф, когото искахте да погубите, също е посветен във всичките ви безобразни планове. И сме се погрижили Абадилах да не може да го вдигне от съня, както ти каза пред пещерата Атафрах.
— Пред… пещерата… Атафрах? Аллах, Аллах, той знае всичко!
— Да, аз знам всичко. А също и великият шериф, както преди малко ти казах. Я погледни там отсреща! Кого виждаш?
Бутнах вързания шейх в такова положение, че да може удобно да погледне към седящите край и върху затварящия камък хаддедихни, сред които стоеше ярко осветен от факлите и със скръстени на гърдите ръце великият шериф и гледаше към нас. И сега по чертите на пленника премина силен страх. Извика със заекване:
— Машаллах, великият шериф! Той е наистина!
— Да, той е и от това сам виждаш, че казах истината. Как, мислиш, ще постъпи с вас, изменниците?
На този въпрос той не отговори, а дълго гледа пред себе си. После вдигна с рязко движение глава и ми отправи контравъпроса:
— Къде е Абадилах?
— Сигурно много ти се иска да знаеш? Успокой се! Няма да мине много и ще се присъединиш към него. Той е съвсем наблизо, под сигурна охрана.
— Това не е вярно! Казваш го само за да ме направиш по-податлив на желанията си. Ама аз не съм толкова гламав да ти повярвам.
— Дали вярваш, или не, ми е безразлично и нищо няма да промени по факта, че сте изгубени. Може би мислиш, че не сме заложили достатъчно умно примката и сме заловили всички вас, а главния виновник, Абадилах ел Варака, сме оставили да се измъкне?
— Аз още далеч не съм убеден, че се намираме в твоя власт. Кой всъщност си ти изобщо? И какво те засяга цялата тая работа? Аз искам да говоря с великия шериф, не с теб.
— Великият шериф ме натовари да водя преговорите вместо него. Той самият не се занимава с предатели.
— А пък аз няма да се занимавам с теб. Остави ме на рахат!