– Благодаря ти, Тавия – каза Серафина. Не беше гладна. Пое си дълбоко дъх и се приготви да започне песен-заклинанието отново, но Тавия не беше свършила.
– Досега не успях да ти разкажа – започна тя, притиснала синя щипка към гърдите си, – но срещнах личната прислужница на императрица Ахади тази сутрин в кухните. Беше дошла да вземе чая за господарката си. По случайност знам, че много обича корсикански четинести червеи, така че се погрижих да има достатъчно. След втората купа червеи, тя ми каза, че императорът е в добро здраве, а императрицата си е все същата командаджийка.
– Така ли? – любезно попита Серафина. Знаеше, че не бива да изглежда прекалено нетърпелива да научи новините за семейство Матали, особено за престолонаследника. Дори най-пестеливата ù реакция на каквато и да е информация за него щеше да бъде забелязана и коментирана.
– А принцеса Нийла как е? Кога ще дойде в покоите ми? Нямам търпение да я видя.
– Не знам, детето ми, но прислужницата, онази в кухните, ми разказа разни неща... неща за престолонаследника – рече Тавия със заговорнически тон.
– Не е ли чудесно? – каза Серафина. Тя знаеше, че Тавия, която беше безнадеждна клюкарка, отчаяно иска принцесата да я попита какви са били тези неща за престолонаследника, но тя не го направи. Вместо това започна да упражнява няколко трели.
Тавия издържа колкото можа и после думите се изсипаха от устата ù като водопад.
– Ох, Серафина! Не искаш ли да знаеш какво друго ми каза прислужницата? Разказа ми, че люспите му били в най-наситено синьо, че имал обица и че си носел косата дълга и заресана на морскоконска опашка!
– Махди има обица? – възкликна Серафина, забравила за момент, че не трябва да проявява интерес към казаното. – Това е безумно. Сега остава да ми кажеш, че си е боядисал косата розова и си е направил пиърсинг на плавника. Последния път, когато го видях, беше кльощав и глуповат. Абсолютна гупа, точно като брат ми. Единственото, което ги интересуваше и двамата, беше да играят на галеони и горгони.
– Принцесо! – укорно рече Тавия. – Принц Махди е престолонаследник на кралство Матали, а принц Дезидерио е командващ в нашето кралство и съм сигурна, че никой от тях не би се зарадвал да чуе как го наричате гупа! Надявах се, че ще почувствате поне облекчение от факта, че бъдещият ви съпруг се е превърнал в красив мъж!
Серафина сви рамене.
– Ами сигурно, да – каза тя.
– Сигурно?
– Няма значение дали е красив, или не – обясни Серафина. – Принцът ще стане мой съпруг дори ако изглежда като гол морски охлюв.
– Да, но е по-лесно да се влюбиш в хубав мъж, отколкото в гол охлюв!
– Любовта няма нищо общо с тази работа, Тавия, и ти го знаеш. Женитбата ми е държавен въпрос, а не сърдечен. Съюзите между кралствата се правят с цел да се засилят връзките между тях и заради грижата за интересите на двете страни.
– Колко добре казано от някого, който никога не се е влюбвал – изсумтя Тавия. – Е, със сигурност си дъщеря на майка си. Дългът над всичко.
Бавачката се врътна и хукна да се кара на една от прислужниците.
Серафина се усмихна, доволна, че е успяла да отклони Тавия от дирята. Само ако знаеше...
Но не знаеше. И нямаше да научи. Серафина беше успяла да запази тайната си досега и нямаше намерение тепърва да я разкрива на когото и да е.
Сега си пое дъх отново и направи пореден опит да упражнява песен-заклинанието си.
– Коко, спри да досаждаш на баронеса Агнета и ела да си пробваш роклята! – сопна се един глас. Този път беше лейди Елетра, по-голямата сестра на Козима.
– Роклите са пълна скука – измрънка Козима и отплува.
После Серафина дочу друг глас, потаен и нисък:
– С това ли ще си облечена за церемонията? Не е хубаво чак толкова да се опитваш да засенчиш принцесата.
Последва смях, гърлен и дълбок, а след него заговори красив, мамещ глас:
– Изобщо не ми се налага да опитвам. Не се състезавам. Така или иначе той ще участва в този годеж само защото трябва. Всички го знаят. Изобщо не му пука за цялата работа. Нито пък за нея.
Серафина пропусна една нота и обърка ритъма на заклинанието. Впери поглед право напред, към слюдената плоча. В нея видя Лучия Волнеро и Бианка ди Ремора, две от придворните си дами. Стояха в отсрещния ъгъл на приемната, държаха великолепна рокля и си говореха шепнешком. Не знаеха, че сводестият таван на стаята провежда звука, така че разговор в единия ù край се чуваше в другия, а в слюдените плочи се виждаха участниците в него.