Тъкмо бе започнала да призовава образа на Мероу, когато Таласа размаха ръце.
– Не, не, не! Спри! – извика тя.
– Какво има? Какво не е наред? – попита Серафина.
– Образите. Прекалено са бледи. Безжизнени са!
– Аз... аз не разбирам, учителко. Изпях всички ноти вярно. Държах фразата под пълен контрол.
– Там е работата, Серафина – контролът ти е прекален! Това ти е вечният проблем. Искам емоция и страст. Искам буря, не затишие. Отново!
Серафина си пое дълбоко дъх и започна да пее оттам, където я беше спряла Таласа. Докато пееше, канта мага се въртеше около нея, подтикваше я да пее по-добре, предизвикваше я, изобщо не я оставяше на мира. Когато Серафина стигна до една особено сложна част от песен-заклинанието, частта възхваляваща бъдещия ù съпруг, Таласа доплува по-близо до нея, носена от мощните си пипала.
– По-изразително, Серафина, по-изразително! – заповяда тя.
Серафина тъкмо бе създала един водовъртеж като част от по-сложен ефект. Сега добави още два.
– Браво, добре! А сега използвай магията, за да ме накараш да почувствам нещо! Изуми ме!
Серафина удължи водовъртежите с глас, направи ги по-високи, накара ги да се въртят по-бързо. Забрави, че се намира в двореца и забрави да държи магията под контрол. Гласът ù се засили, укрепна. Направи грациозно движение с ръка пред лицето си и накъдри водовъртежите. Огъна ги веднъж, два пъти, три пъти, усукваше водата и я караше да се свива навътре в себе си, да отразява светлината по нови начини.
– Отлично! – извика Таласа.
Гласът на Серафина сега летеше. Летеше по арпеджиите, скачаше от октава на октава без усилие. Огъваше водата отново и отново, и пак, и пак, докато тя се напука и се пръсна на парчета. От тях светлината разпръсна в толкова много посоки, сякаш в стаята се бе спуснала планина от искрящи диаманти. Серафина стигна до момента, в който трябваше да призове образа на принца.
Тя се опита да създаде най-красивия образ, който можеше да си представи, но в момента, в който видя лицето на Махди да блещука пред нея, гласът ù се пречупи. Единствената мисъл в главата ù беше как Лучия ù казва, че той си има приятелка. Ами ако не лъжеше?
Внезапно цялата ù емоция изкипя. Тя изгуби контрол над песен-заклинанието. Водовъртежите се завихриха бясно и се плиснаха по пода, където преобърнаха една маса, строшиха един стол и напукаха два прозореца.
– Не мога да го направя! – извика тя гневно, а опашката ù биеше по водата. – Това песен-заклинание е невъзможно!
Серафина се обърна към Таласа, цялото ù самообладание я бе напуснало.
– Кажи на майка ми, че докими се отлага. Кажи ù, че не съм достатъчно добра! Не съм достатъчно добра за нея! Не съм достатъчно добра, за да изпея това проклето песен-заклинание! Не съм достатъчно добра за престолонаследника!
Пет
Таласа притисна ръка към гърдите си.
– Що за изблик? – попита тя. – Това не ти прилича, детето ми. Знаеш песен-заклинанието наизуст. От теб се иска само да го изпееш!
– Да. Ясно. Само това – каза Серафина разгорещено. – Само да го изпея. Пред целия двор. И пред семейство Матали. И, знам ли, пред десет хиляди миромарци! Прекалено е трудно. Няма да успея. Ще объркам онези трели. Гласът ми не е достатъчно силен. Не е толкова красив, колкото други гласове. Не е толкова красив, колкото...
Таласа повдигна вежда.
– Колкото този на Лучия?
Серафина кимна нещастно. За нейно учудване Таласа не започна да я поучава или да ù се кара. Вместо това тя се засмя.
– Кажи ми, откъде идва гласът? – запита я тя.
Серафина подбели очи.
– От гърлото, естествено – отвърна.
– Това е вярно в много случаи – рече Таласа. – Със сигурност е вярно в случая на Лучия. Но не е вярно в твоя случай. Твоят глас идва от тук – тя докосна гърдите на Серафина точно над сърцето. – Имаш красив глас. Знам това. Чувала съм го. Единственото, което трябва да направиш, е да го освободиш. Покажи ми сърцето си, Серафина. Оттам идва най-истинската магия.
Серафина се засмя с горчивина.
– Да покажа сърцето си? На целия двор? Защо? За да може Лучия Волнеро да забие нож в него ли?
– Чух какво каза Лучия. Не ù обръщай внимание. Иска ù се да е принцеса. Иска властта, двореца и красивия принц – каза Таласа.
При думите „красивия принц“ очите на Серафина потъмняха от тревога. Тя примигна, за да я отпъди, толкова бързо, че всеки друг би пропуснал движението. Таласа обаче не беше всеки друг.
– Аха – промълви тя сериозно. – Ето какво било, значи.