– Да.
– Ясно. А... защо?
– Quia Merrow decrevit.
– Защо трябва да пееш това протяжно, мъчително песен-заклинание?
– Quia Merrow decrevit.
– Защо трябва да се сгодяваш на шестнадесет? Това е абсолютно тъмновековно. Чакай, не ми казвай. Сама ще се сетя...
– Quia Merrow decrevit.
– Но Мероу го е повелила преди тридесет и пет века, Сера. Оттогава насам водите са се надигали и спадали няколко пъти, така да се каже.
– Знам. Повярвай ми, Нийла, изслушала съм толкова много раковини за Атлантида и Мероу за разни домашни и още не съм разбрала защо е повелила всички тези странни неща. Цялата тази работа с докими е варварска и остаряла. Идва от времена, когато морските хора са живеели кратко и принцесите е трябвало да бъдат готови да управляват съвсем млади – заобяснява Серафина. – Най-странното е, че с тази церемония официално ставам пълнолетна и способна да управлявам. А аз разбирам от управляването на Миромара толкова, колкото и от летене до Луната. Не мога да управлявам дори собствените си придворни – въздъхна тя.
– Какво? Какво има? – запита Нийла, а очите ù внимателно се взираха в приятелката ù.
– Придворните ми – отвърна Серафина и направи гримаса. – Има една русалка... Казва се Лучия...
– Помня я – сети се Нийла. – Последния път, когато бях тук, кожата ми тъкмо беше започнала да излъчва светлина. Тя ми каза, че приличам на фар за мъгла. Възможно най-любезно, разбира се.
– Типично за Лучия – каза Серафина. – Нийла, днес тя каза нещо за Махди...
„О, не“, помисли си Нийла. „Трябва да сменя темата.“
– Ей, я чуй. Дай да поплуваме – предложи тя. – Искаш ли да се позавъртим из развалините? Да си попротегнем опашките. Може да говорим, докато плуваме.
– Ами... добре – съгласи се Серафина.
Нийла я издърпа от туфата коралова трева и заплуваха навътре, през онова, което някога е било вход към двореца. Времето бе съборило древната арка. Стените се бяха срутили заедно с покрива. Анемони, корали и дълги кафяви водорасли бяха колонизирали мозаечните подове. В онова, което някога е било тронната зала на Мероу, все още стояха изправени няколко колони от син кварц, които напомняха за някогашния блясък на двореца.
– Трябва да ти покажа рубинената огърлица, която ще нося довечера. На майка ми е. Абсолютно недостижима – заговори Нийла, докато плуваха рамо до рамо. Говореше празни приказки, само и само да не допусне разговорът да се върне към Махди.
– Как са вашите? – попита Серафина.
– Супер! Страхотно! Пратиха ти поздрави и казаха, че съжаляват, дето не могат да присъстват. Но все пак някой трябва да държи империята под око, докато го няма чичо Билаал.
– А императорът и императрицата? Те как са? Брат ти? Ъъ, Махди?
– Всички са в отлично състояние. Макар че още не съм ги виждала днес. Пристигнахме снощи в осем и бях толкова уморена, че отидох веднага в стаята си и се хвърлих в леглото. И другите направиха същото.
– Нийла...
– А! Казах ли ти за последния път, когато всички заедно ходихме на официално държавно посещение? Ха! Адски смешна история! – забърбори Нийла и без да чака, се впусна в подробен разказ.
Серафина обаче я слушаше с половин ухо.
– Та, ъъ, как е Махди? – прекъсна я най-накрая.
Сърцето на Нийла спря. Усмивката ù изчезна.
Серафина спря да плува.
– Какво е станало?
– Нищо – рече Нийла весело. – Махди е добре.
– Добре? Пралеля ми Берта е добре. Какво не ми казваш?
Нийла извади нов бонбон от джоба си.
– О, този е абсолютно разкошен. Захаросан плосък червей с мед от змиорска трева. Пробвай! – тя го подаде на Серафина.
– Нийла!
– Е, добре, може да се каже, че е малко по-различен от младежа, когото помниш – призна тя. – Все пак от последния път, когато сте се виждали, са минали две години. Всички сме се променили оттогава.
– Виж, знам, че ти е братовчед – каза Серафина. – Но ти си ми приятелка. Трябва да ми кажеш истината.
Нийла въздъхна.
– Добре де, добре, ето я истината. Негова кралска Махдийственост очевидно минава през някакъв период. Поне така го нарича леля Ахади. Тя за всичко обвинява Язид.
– Брат ти? Той пък какво общо има?
– Яз е купонджия номер едно. Първа писта за всякакви дивотии. Нашите са се видели в чудо с него, а леля Ахади е направо бясна. Казва, че водел Махди по лош път. Двамата непрекъснато са навън. Започна преди около година. Тогава си пробиха ушите. Леля Ахади направо изригна. Двете с майка ми заплашиха да ги заточат на брега до живот.