– Това звучи съвсем различно от онова, което си спомням за Махди – призна Серафина и зачопли нервно подгъва на роклята си. – Нийла, трябва да те питам още нещо. Лучия каза, че...
Нийла извади поредния бонбон и го захапа. Лицето ù се изкриви от погнуса.
– Гадно. Морският таралеж е ферментирал.
Подаде бонбона на една неонова рибка, която плуваше покрай тях.
– Та тя каза, че Махди си имал приятелка. Каза, че той... – Серафина внезапно млъкна.
Нийла, която усърдно си бършеше ръцете в едно близко водорасло, вдигна поглед. Тогава ги видя. Две тела. Морски хора. Бяха се проснали под огромен корал в дъното на бившия дворцов парк и не помръдваха.
Серафина се паникьоса.
– Аз... аз... Нийла, не мога да видя дали дишат. Трябва да извикаме помощ. Мисля... мисля, че са мъртви! – заговори тя, докато плуваше към тях.
Нийла също се паникьоса, но по друга причина.
– Не, не са мъртви – измърмори тя. – Но ако леля Ахади чуе за това, ще им се иска да бяха умрели.
Осем
Нийла настигна Серафина и сграбчи ръката ù.
– Стой тук! – извика в опит да я отдалечи от лежащите мъже. – Опасно е. Трябва да повикаме дворцовата стража.
– Ами ако са наранени? Ако кървят? Не можем просто да ги оставим така!
– Напротив, можем. Спокойно можем да ги оставим.
Серафина се освободи от Нийла и отново заплува към телата.
– Не са мъртви! Дишат и... аха. Охо. Това не го очаквах.
Нийла затвори очи. Стисна носа си с пръсти. „Как може да са толкова глупави? – помисли си тя. – Как е възможно?“
– Нийла? Това е Махди...
– И Язид – довърши Нийла.
Тя сведе очи към тях. Двете момчета лежаха по гръб. Около главата на Махди беше завързан пурпурен шал, а на бузата му имаше размазани следи от червило. На едното му ухо се поклащаше златна халка. Черната му коса бе опъната назад в морскоконска опашка. Язид носеше две блестящи обици. Някой беше нарисувал усмихнато личице на гърдите му с червило. В късата му черна коса се виждаше ивица розово, а около врата му висеше дебела златна верига. На ръката си имаше татуировка. Докато Нийла стоеше и се взираше в тях, наблизо мина невзрачна зеленушка и се доближи до Язид. Побутна с муцуна брадичката му. Язид я прегърна, придърпа я към себе си и я целуна. Махди продължи да хърка, а Язид измърмори на рибата каква чудесна руса коса има.
Побесняла, Нийла силно плесна всяко от момчетата с опашка.
– Ох! – извика Махди.
– По дяволите, русалке! – викна Язид и пусна рибата. – Казах само, че имаш чудесна... Нийла? – той примигна срещу сестра си.
Махди присви очи срещу светлината.
– Яз, сепия такава! Къде беше? Чаках те. Реших да остана да те изчакам тук. Сигурно съм заспал. Защо винаги играеш най-бавния общ знаменател?
– Язид, сваляй веднага тъпите обици! И се изправете! И двамата! – развика се Нийла. – Серафина е тук.
Махди пребледня.
– Какво? – промълви. – О, не.
Изправи се.
– Серафина? Ти ли си?
– И аз се радвам да те видя, Махди – каза Серафина.
Гласът ù бе хладен, но Нийла виждаше объркването в очите ù. Беше се надявала да успее да запази глупавото поведение на братовчед си в тайна от Сера. Беше се надявала, че той ще се държи добре по време на посещението си тук. Очевидно бе хранила напразни надежди.
– Виж, Серафина, трябва да ти обясня... – започна той, докато ставаше.
– Хм, Махди? Това блещукане ли е по теб?
– Я чакай малко... Блещукаш ли? – невярващо попита Нийла. Доплува до Махди и го огледа, после направи същото с Язид. Части от телата им блещукаха, а други бяха прозрачни. Тя грабна златната верига на брат си и я издърпа през главата му. От нея висеше малка черупка от рапан. Когато Нийла я обърна с отвора надолу, от нея изпаднаха две розови перли.
– Перли невидимки – констатира тя. – Чакайте да позная... хвърлили сте перлите снощи и сте се измъкнали от двореца. Когато сте се опитали да се промъкнете обратно, всички врати са били заключени. И прозорците също. Така че сте прекарали нощта тук, под корала. Единственият въпрос е: къде бяхте преди това?
– Никъде – отвърна Язид с невинно изражение. – Просто излязохме да поплуваме малко.
– О, моля ти се. На бас, че сте плували до Лагуната. Нали? – попита Нийла и скръсти ръце.
Язид се заоглежда, демонстрирайки внезапен интерес към архитектурата наоколо.
Нийла хвърли поглед към Сера. Очите на приятелката ù бяха приковани в следите от червило по бузата на Махди. После се вдигнаха към шала около главата му. На него бе избродирано Л. „Л като Лучия“, помисли си Нийла. Сърцето ù се сви, когато видя болката, изписана на лицето на Сера.