Кабинетът на майка ù беше малка стая с оскъдно обзавеждане и без украси. Имаше голямо бюро, няколко стола и рафтове, пълни с раковини, които съдържаха информация за всичко, случващо се в кралството – от петиции до протоколи от заседанията на парламента. Само семейството на Изабела и най-близките ù съветници имаха право да влизат вътре. Когато Серафина доближи вратата, видя, че е леко открехната. Тъкмо щеше да нахлуе вътре и да даде воля на хлиповете, които се надигаха в гърлото ù, когато чу гласове и спря.
Майка ù не беше сама. Сера надзърна през открехнатата врата и видя чичо си Валерио и неколцина от висшите министри. Конт Орсино, министърът на отбраната, се беше вторачил в една карта на стената. На нея се виждаше Миромара – империя, простираща се от Гибралтарския проток на запад, през Средиземно море до Черно море на изток.
– Не знам дали това има нещо общо със скорошните нападения, Ваша Светлост, но един траулер е бил забелязан във Венецианския залив тази сутрин. От флотилията на Тепрез – каза Орсино. Изглеждаше изтощен, а погледът му беше мътен, сякаш не се бе наспал.
Валерио, който гледаше през прозореца с ръце, сключени зад гърба, изруга при споменаването на името Мфеме.
Серафина знаеше това име. Всички в Миромара го знаеха. Рафе Осеме Тепрез беше терагог. Безсърдечен и жесток, той управляваше флотилия от риболовни кораби. Някои от тях бяха дънни траулери – влачеха огромни, тежки мрежи по морското дъно и хващаха хиляди риби. В същото време унищожаваха всичко по пътя си, включително коралови рифове на стотици години. Други опъваха километрични мрежи с куки във водата. Тези мрежи убиваха не само риба. На куките се нанизваха хиляди морски костенурки, албатроси и тюлени. Тепрез не се интересуваше от това. Екипажите му събираха мрежите и изхвърляха загиналите животни като боклук през борда.
– Мисля, че траулерът няма нищо общо с нападенията – заяви Изабела. – Нападателите отвличат цялото население на селата, до последния жител, но не повреждат къщите. Мрежите на Тепрез щяха да ги разрушат.
Изабела говореше с усилие. Лицето ù беше загрижено и уморено.
– Имаме информация и че Хищниците са били в района на нападенията – добави Орсино.
– Хищниците крадат скъпоценности, не хора. Те са малка банда крадци. Нямат нужната численост да нападнат цяло село – каза Изабела и махна с ръка.
Серафина се почуди откъде майка ù е научила всичко това. Хищниците бяха толкова потайни, че малко морски хора знаеха каквото и да било за тях.
– И Тепрез не е. Той е гог, а ние имаме защитни заклинания срещу такива като него – отбеляза Валерио. Беше се отдалечил от прозореца и сега плуваше напред-назад с едва сдържан гняв. – Ондалина е. Колфин стои зад нападенията.
– Не можеш да си сигурен, Валерио – каза Изабела. – Нямаш доказателства.
Министрите си размениха погледи. Серафина знаеше, че майка ù и чичо ù рядко са на едно мнение.
– Да не си забравила, че адмирал Колфин наруши пермутавия? – запита Валерио.
Пермутавият беше договор между двете морски кралства, подписан след войната от Рейкянес Ридж. Владетелите на двете държави се бяха договорили да разменят децата си. По-малкият брат на Изабела и Валерио – Лудовико, бе изпратен в Ондалина преди десет години, а сестрата на Колфин, Сигурлин, дойде в Миромара. Сега Дезидерио трябваше да замине за Ондалина, за да живее и да се задоми там. А пък Астрид, дъщерята на Колфин, трябваше да пристигне в Миромара и да направи същото. По необясними причини, седмица преди да бъде направена размяната, адмиралът изпрати вестоносец със съобщение, че дъщеря му няма да пристигне в Миромара.
– Освен това – продължи той – информаторите ми докладваха, че в Лагуната са забелязани шпиони на Колфин.
– Колфин все още не ни е уведомил защо наруши пермутавия. Може би има причина – настоя Изабела. – А присъствието на ондалиниански шпиони в Лагуната не е новина. Всяко морско царство има шпиони в Лагуната. И ние имаме шпиони в...
Валерио я прекъсна.
– Трябва да им обявим война, и то веднага. Преди да ни нападнат. От седмици го повтарям, Изабела.
Серафина потрепери при думите на чичо си.
Изабела се приведе напред.
– Дезидерио прати известие, че не е видял нищо – нито армии, нито артилерия, нито дори един-едничък ондалиниански войник. Колебая се да обявя война само заради непотвърдени обвинения, без да свикам Съвета на шестимата.
Валерио изсумтя.
– Колебаеш се да обявиш война? Колебаеш се? Поколебай се още малко и Съветът на шестимата ще стане Съвет на петимата!