– Няма да допусна да ми се диктува какво да правя, Валерио! Аз съм владетелят тук. Добре ще е да го запомниш. Не ме е грижа за собствения ми живот, а за живота на хората ми. Много от тях ще бъдат пожертвани, ако избухне война! – извика Изабела.
– Когато избухне война! – извика ù Валерио в отговор. После се извърна и в яда си помете голяма мидена черупка от бюрото. Тя се удари в стената и се пръсна.
В кабинета настана тишина. Изабела и Валерио се гледаха кръвнишки.
Конт Бартоломео, най-възрастният съветник на Изабела, стана от стола си. Винаги влизаше в ролята на съдия при тези мачове по надвикване още когато Изабела и Валерио бяха деца.
– Ако ми позволите да попитам, Ваша Светлост – обърна се той към Изабела в опит да потуши напрежението, – как вървят приготовленията за докими?
– Много добре – отговори тя.
– А песен-заклинанието? Овладя ли го принцесата?
– Серафина няма да подведе Миромара.
Бартоломео се усмихна.
– Доволна ли е принцесата от годеника си? Влюбена ли е в престолонаследника? Доколкото разбирам, всички русалки в Миромара са влюбени в него.
– Любовта идва с времето – кратко отвърна Изабела.
– За някои. За други изобщо не идва – каза Валерио рязко.
По лицето на Изабела се изписа тъга.
– Трябваше да се ожениш, братко. Преди години. Трябваше да си намериш съпруга.
– Щях да го направя, ако тази, която исках, не ми бе отказана. Надявам се Серафина да открие щастието с принца – каза той.
– Аз също се надявам – рече Изабела. – И което е по-важно, надявам се да е щастлива като водач на народа си.
– Именно за този народ трябва да мислиш сега, Изабела. Умолявам те – каза Валерио. Гласът му отново зазвуча напрегнато.
Серафина прехапа устни. Макар винаги да се караха, майка ù ценеше съветите на Валерио повече от тези на другите съветници.
– Ами ако съм прав за Ондалина? – попита той. – Ами ако аз съм прав, а ти грешиш?
– Тогава дано боговете се смилят над нас – отвърна Изабела. – Дай ми няколко дни, Валерио. Моля те. Ние сме малко кралство, най-малкото във водите. И ти го знаеш. Ако ще обявяваме война, трябва да сме сигурни в подкрепата на Матали.
– А сега не сме ли? Докими е довечера. Когато Серафина и Махди се свържат в брачен съюз, и царствата им ще бъдат свързани. Клетвите им са ненарушими.
– Сигурна съм, че помниш колко дълги и трудни бяха преговорите с Билаал. Подозирам, че Колфин също е преговарял с него, едновременно с нас, в полза на дъщеря си – каза Изабела. – Старейшината на Кин също, за внучката си. Кой знае те какво са му предлагали. Сега посланиците им са в нашия двор за церемонията. Никак не е изключено да продължават да правят предложения на Билаал. Докато едно нещо не се направи, не е свършено. Няма да се успокоя, докато Серафина и Махди не разменят клетвите си.
– И щом го направят, ще обявиш ли война?
– Само ако с това си действие мога да я избегна. Ако обявим война на Ондалина сами, на Колфин окото му няма да мигне. Ако обаче имаме Матали зад гърба си, той ще подвие опашка.
Серафина си припомни посещението на майка си от сутринта. Сега то придоби друго значение. Ето защо бе толкова разтревожена за песен-заклинанието и ето защо беше казала, че отчаяно се нуждаят от съюз с Матали. Нужен им беше, за да избегнат нова война с Ондалина. Или за да я спечелят.
Само преди минута Серафина отчаяно искаше да види майка си. Сега отчаяно искаше да се измъкне оттук, без да я забележат.
Изабела се трудеше неуморно за добруването на народа си и винаги поставяше това добруване над собственото си щастие. Сера можеше само да си представи какво щеше да каже майка ù, ако беше нахлула в кабинета ù, за да се оплаче, че Махди е наранил чувствата ù.
Трябваше да го направи. Трябваше да обмени годежни клетви с мъж, когото даже не можеше да погледне, за да спаси народа си от война. Това би направила майка ù, това щеше да направи и тя.
„Винаги я разочаровам“, помисли си Серафина, „но не и тази вечер. Тази вечер ще я накарам да се гордее с мен.“
Десет
– Вие сте плоски червеи. И двамата. Не, всъщност това е обида за плоските червеи. Вие сте тинесмукачи – съскаше Нийла. – Медузи. Молюски. Абсолютни гупи.
– Шшт! – предупреди я императрица Ахади. – Седни на едно място и замълчи!
Нийла успя да замълчи за цели две секунди, след което сръчка Махди в гърба.
– Не я заслужаваш. Прекалено е добра за теб. Не бих се учудила, ако пропусне да се появи довечера. И аз не бих се сгодила за теб.