– Към двореца! – извика Валерио. – Вкарайте всички вътре! Тръгвайте!
Двама стражи хванаха здраво ръцете на Серафина и я изведоха от Колизея с главоломна скорост. Други двама плуваха над тях, осигурявайки ù щит. Само след няколко секунди бяха минали стените на града и бяха в безопасност под Дяволската опашка. Продължиха да плуват към двореца. Когато го достигнаха, еничарите развалиха стегнатите си редици и бързо я вкараха вътре.
Конт Орсино, министърът на отбраната, я посрещна.
– Оттук, принцесо. Побързайте – каза той. – Майка ви е в заседателната зала. Чичо ви иска и вие да отидете там. Това е централната зала в двореца и е най-сигурна.
– Сера! – извика някой. Беше Нийла, която тъкмо бе влязла в двореца.
Сера се хвърли в прегръдките на приятелката си и сведе глава на рамото ù.
– О, Нийла – захлипа тя с пресеклив глас. – Баща ми... мъртъв е! Майка ми...
– Съжалявам, принцесо, но трябва да плуваме. Тук не сте в безопасност – напомни Орсино.
Нийла пое ръката на Серафина в своята. Орсино ги поведе.
Докато плуваха, Серафина осъзна, че Нийла е сама.
– Къде е Язид? – попита тя.
Нийла поклати глава.
– Не знам. Той и Махди... отплуваха. Не съм сигурна къде са.
„Отплували?“, помисли си Серафина, изумена. Докато майка ù, въпреки кървенето и болката, призоваваше нападателите да се покажат? И докато баща ù жертваше живота си?
– А Билаал и Ахади? Леля ти и чичо ти? Те в безопасност ли са? – попита.
– Не ги видях – отвърна Нийла. – Всичко се случи много бързо.
Широките коралови коридори на двореца и дългите, тесни тунели между етажите никога не бяха се виждали толкова безкрайни на Серафина. Плуваше по тях възможно най-бързо, провирайки се между зашеметени и ранени придворни.
Когато наближи заседателната зала, дочу отвътре писъци.
– Мамо! – изплака тя. Грубо си проправи път през тълпата в залата и стигна до далечния ù край. Изабела лежеше на пода до трона си, опашката ù биеше диво по водата. Очите ù се бяха извъртели нагоре, а по устните ù бе избила червена пяна. Не разпознаваше Валерио или придворните си дами и драскаше по лекаря, докато той се опитваше да спре кървенето. Серафина коленичи до майка си, но чичо ù я дръпна.
– Не можеш да ù помогнеш. Отдръпни се и остави лекаря да си свърши работата – каза той.
– Чичо Валерио, какво има? – попита Серафина през сълзи. – Какво ù става?
Валерио поклати глава.
– Стрелата...
– Но тя я извади! Аз... не разбирам...
– Твърде късно е, Сера – рече Валерио. – Стрелата беше отровна.
Четиринадесет
Серафина полудяваше от страх.
– Не! – изкрещя тя на чичо си. – Грешиш! Грешиш!
Гласът на Валерио омекна.
– Сера, докторът е сигурен, че по стрелата е имало русалско биле. Разпознава симптомите. Отровата идва от арктически риби скорпиони.
– Арктически риби скорпиони – повтори Серафина глухо. – Това значи...
– ...че адмирал Колфин стои зад нападението. Черни униформи – цветът на Ондалина. Сигурен съм, че са от войската на Колфин. Това значи война.
Серафина го отблъсна, заобиколи лекаря, който тъкмо притискаше нова превръзка върху раната на Изабела, и седна на пода до майка си. Отърси скъпата мантия от раменете си, смачка я на топка и я подложи под главата ù.
– Мамо? Мамо! Чуваш ли ме? – попита тя и хвана ръката ù. Беше покрита с кръв.
Изабела спря да се гърчи. Сякаш гласът на Серафина я бе върнал към реалността. Тя отвори очи, но погледът ù беше далечен.
– Песен-заклинанието ти беше толкова красиво, Сера – каза. – Не успях да ти го кажа.
– Тихо, мамо, не говори – каза Серафина, но Изабела не ù обърна внимание.
– Всички са толкова красиви. И стаята е красива, с всички тези цъфнали анемони и грейналите полилеи... И баща ти, и брат ти – не са ли прекрасни?
Серафина осъзна, че майка ù халюцинира церемонията докими. Отровата действаше на съзнанието ù.
– Защо си тук, Сера? Защо не танцуваш с Махди? – запита Изабела раздразнено. – Защо не чувам музика?
– Музикантите си почиват, мамо – излъга Серафина, опитвайки се да я успокои. – Ще се върнат след няколко минути.
– Той те обича.
„Олеле. Съвсем си е загубила ума“, помисли си Серафина.
– Погледнах го. В Колизея. Да можеше да видиш лицето му, докато пееше заклинанието. Радвам се за теб, Сера, радвам се и за Миромара. Спойката между царствата ни ще е още по-здрава, щом се крепи на истинска любов.