– Заведете кралицата в подземията! – чу Серафина чичо си. – И принцесите! Веднага!
Серафина знаеше, че той има предвид съкровищницата под двореца, където се пазеше златото на кралството. Коридорът, който водеше натам, бе прекалено тесен за дракон, а бронзовите врати, които затваряха подземията, бяха с тридесетсантиметрова дебелина. Освен съкровища в подземията имаше и храна и лекарства в случай на обсада.
Двама еничари се спуснаха към Нийла. Петима други се скупчиха около Изабела и се опитаха да я вдигнат. Тя изпищя от болка и започна да се бори с тях.
– Мамо, спри. Моля те. Остави ги да те вдигнат. Долу ще си на сигурно място – каза Сера.
Изабела поклати глава.
– Вдигнете ме на трона – заповяда тя на стражите си. – Няма да умра на пода.
Сърцето на Серафина подскочи при тези думи.
– Няма да умреш. Просто трябва да се скрием в подземията. Просто трябва...
Изабела взе лицето на Серафина в окървавените си ръце.
– Оставам тук и ще се изправя пред нападателите си. Ти ще отидеш в подземията, Сера. Сега ти си кралица и те не бива да стигнат до теб. Живей, скъпо мое дете. За мен. За Миромара.
Тя целуна Серафина по челото и я пусна.
– Не! – изпищя Серафина. – Няма да тръгна без теб. Няма...
Прекъсна я тътенът от падането на поредното парче от стената, докато драконът разширяваше дупката. Създанието провря цялата си глава в залата и след нея вътре изплуваха десетина войници в черно. Водачът им посочи трона:
– Ето ги! Хванете ги! – заповяда той.
Водата се изпълни с летящи стрели. Еничарите заобиколиха принцесите, а кралицата падна.
– Вървете! Веднага! – извика Изабела.
– Не мога да те оставя! – хлипаше Серафина.
Измъченият поглед на Изабела потърси Нийла.
– Моля те... – промълви тя.
Нийла кимна. Хвана Серафина за ръката и я дръпна рязко.
Изабела видя един кинжал, паднал до трупа на един от еничарите. Създаде водовъртеж и запрати кинжала към водача на нашествениците. Ножът го уцели и го събори. Войниците му заплуваха към него да му помогнат, но той ги отблъсна.
– Хванете ги! – изгъргори, задавен от собствената си кръв. – Заведете принцесите на Трахо!
Но Сера и Нийла вече ги нямаше.
Шестнадесет
Нийла не беше плувала толкова бързо никога в живота си. Изглеждаше като смътно петно, докато пореше водата, движеше се като марлин, без да пуска ръката на Серафина. Мъжете, които ги бяха принудили да избягат от залата, бяха точно зад тях.
Серафина, която беше в шок, се бе превърнала в мъртва тежест.
– Хайде, Сера, осъзнай се! – изкрещя Нийла. – Искам да плуваш!
Преминаха през един виещ се коридор с много завои. Зад последния завой Нийла видя, че коридорът свършва в разклонение с формата на Т.
– Накъде са подземията? – извика тя.
– Надясно! – извика Серафина в отговор. Съживяваше се.
Завиха надясно. Отпред, между тях и вратите към съкровищницата, стояха поне тридесетина вражески войници.
Нийла се завъртя и заплува към другия край на разклонението, като продължаваше да дърпа Серафина. Когато се стрелнаха покрай коридора, от който бяха дошли, тя успя да мерне войниците, които ги следваха по пътя им от залата.
– Ето ги! – излая един от тях.
Нийла изпя велозаклинание.
Водна синева,
чуй ми песента!
Вдигни се зад нас,
за да изчезнем тозчас!
Водата в коридора се завихри, издигна се като стена и изтика русалките напред. Засега бяха надплували преследвачите си, но трябваше да намерят стая, в която да се барикадират. Нийла не живееше тук и не знаеше накъде да плува. Сега бяха в друг коридор, пълен с портрети на миромарски благородници. Стори се познат на Нийла. Изведнъж тя се сети къде се намират.
– Сера, можем да стигнем до стаята ми оттук!
Апартаментът ù не беше и наполовина толкова сигурен, колкото подземията, но нямаха друг избор. Серафина, вече напълно съсредоточена, се стрелна напред и сви вляво. Нийла се движеше, без да изостава. Преплуваха една тясна лоджия и после се гмурнаха под коралова арка.
След секунди бяха пред вратата на апартамента на Нийла. Ала бяха закъснели. Нямаше време да я отворят. Войниците също бяха направили велозаклинания и ги бяха настигнали. В отчаянието си Нийла изпя заклинание фрагор лукс с надеждата, че ще забави преследвачите с малка светлинна бомба.
Пламък от лава
светни сега ярко!
Враговете накрай
да се забавят малко!
Беше го изпяла прекалено бързо. Заклинанието бе слабо. Нямаха шанс, сигурна беше.