Само че заклинанието не бе слабо.
Внезапно всички магмени лампи наоколо потъмняха. Светлината от лавата се стече в една блестяща, пулсираща топка, която, сякаш запратена от невидима ръка, падна на пода току пред опашките на войниците и избухна. Блещукащи късчета светлина пронизаха униформите им и се впиха в плътта им. Докато войниците крещяха, Серафина отвори вратата. Двете русалки за секунда доплуваха в стаята и затвориха вратата. Нийла дръпна тежкото резе в последния момент. В секундата, в която то препречи вратата, се чу тупване от тяло, което я блъсна от другата страна.
– Що за фраг-заклинание беше това? – попита Серафина, останала без дъх.
– Нямам представа – отвърна Нийла. – Никога преди не съм го правила.
Последва ново тупване. Вратата потрепери.
– Ще я разбият – каза Серафина. – Не можем да останем тук.
Нийла заплува към прозорците. Отвън водите гъмжаха от войници.
– Къде можем да отидем? – попита тя в паника. – Те са навсякъде!
– Можем да изпеем пракс-заклинание и да се маскираме като част от стаята – предложи Серафина.
– Ще претърсят всеки сантиметър от апартамента. Ще ни открият.
Дочу се удряне, ритмично и силно. Нашествениците бяха намерили нещо, с което щяха да разбият вратата.
Нийла видя как тя се огъва навътре с всеки следващ удар.
– Няма ли нещо, с което да можем да се защитим? Нож? Ножица? – питаше Серафина. – Няма да се дам без бой.
Нийла се стрелна към тоалетката си и затършува из шишетата и шишенцата по нея, търсейки остър предмет, какъвто и да е. Тогава го видя – медальонът рапан на Язид. Беше му го взела, когато със Серафина ги намериха с Махди в двореца.
– Сера, насам! – викна тя. – Идвай!
– Какво има?
– Перлите невидимки на Язид.
Нийла изтръска перлите от раковината. Песен-заклинанието за невидимост разчиташе на сенки и светлина и беше сред най-трудните за правене. Заклинателите, които бяха извънредно умели в работата си, можеха да вмъкнат заклинанието в перли, които русалките да носят със себе си. Заклинанието се освобождаваше за секунди.
Сега всяка от двете русалки взе по една перла в ръце. След секунда бяха невидими.
– Хайде! – каза Нийла.
Отвори един прозорец. Не можеше да види Серафина, затова размаха ръка из водата, докато напипа нейната, хвана я и я избута през прозореца. Тъкмо измъкна плавник навън и вратата бе разбита.
Седемнадесет
–Не мога повече. Трябва да си почина. Само няколко минути – каза Серафина.
Бяха плували с всички сили повече от час през тъмните води и се намираха на около три левги на запад от Серулия, на път към крепостта Царно. Единственият им източник на светлина беше една примигваща магмена лампа край стените на града.
– Трябва да плуваме – каза Нийла и се огледа внимателно. – Блещукаш, Сера. Заклинанието на перлите започва да се изчерпва. Хайде.
– Ей сега. Трябва да спра за минута – помоли Серафина. Беше изтощена. Седна на един камък, наведе се и повърна.
Болезнени спазми разтърсваха тялото ù, докато стомахът ù се изпразни. Съзнанието ù също беше празно, бяха останали само образите на стрелата, пронизваща гърдите на майка ù, и на тялото на баща ù, което пада към дъното. И на дракона, разбиващ стените на двореца.
– Вземи – рече Нийла и ù подаде листо кафяво водорасло.
Серафина го взе и си избърса устата. Един малък октопод, изплашен от движенията им, се изстреля от туфа водорасли и се отдалечи бързо. Серафина го загледа и си помисли за Силвестър. Беше го оставила да спи на леглото ù, когато беше тръгнала за докими. Не знаеше дали е жив, или мъртъв. Не знаеше какво е станало с Тавия. С придворните ù дами. Не знаеше дори какво е станало с майка ù.
Нийла седна до Сера и я прегърна. Тя склони глава на рамото на приятелката си. Вцепенението, което я бе обхванало в двореца, започваше да изчезва и тя си даде сметка колко много дължи на Нийла.
– Ако не беше ти, сега щяхме да сме в плен – каза ù тя. – Благодаря ти.
– Не ми благодари, поне докато не стигнем Царно – отвърна Нийла. – Кои са тези хора? Кой направи всичко това?
– Ондалина. Така каза чичо ми. Опасяваше се, че това ще стане. Искаше майка ми да обяви война на адмирал Колфин. Не би трябвало да го знам, но без да искам ги подслушах.
– Защо му е на Колфин да прави такова нещо? – попита Нийла.
– Не знам – каза Серафина. – Знам само, че наруши пермутавия без всякакви обяснения. И сега има стотици жертви. Баща ми... може би и майка ми. Не знаем къде са Билаал и Ахади. И Махди и Яз.
Нийла изхлипа сподавено.
– Какво има? – попита я Сера.