– О, съжалявам – отвърна Нийла.
Лина подаде на Линг друга клонка. Линг я сдъвка.
– Така, Серафина, давай – изкомандва Лина.
Докато Серафина опъваше ръката на Линг, а Нийла я държеше неподвижно, Лина се зае със счупването. С уверени, но нежни пръсти, тя откри пречупените краища на костите и ги намести. Нийла спря да диша, докато я гледаше. Линг обаче не издаде и звук. Само дълбоките бръчки по челото ù подсказваха колко много я боли.
– Корава русалка си – похвали я Лина възхитена.
Когато ръката бе наместена, Лина я шинира с парчетата стиропор, после уви шината с бинта от морски лен. След това от един стар шал направи превръзка, която да държи ръката прибрана до гърдите на Линг. Когато свърши, подаде на Линг второ клонче грацилерия.
– Благодаря ти – каза Линг меко.
– Приключихме ли? Защото ми се вие свят, хора. Трябва да седна – заяви Нийла.
Линг подбели очи. Серафина разчисти превързочните материали от масата. Лина попита дали има гладни. Всички отговориха утвърдително. Тя се оплака как ще ù изядат всичката храна и ще я докарат до просешка тояга, след което напълни четири купи с гювеч от папур, жабешки хайвер и речни корени. Навън беше паднал мрак, но Лина имаше магмени лампи и ги запали. В претрупаната с мебели кухня беше уютно и Нийла се почувства безкрайно благодарна, че е тук. Потръпна при мисълта какво щеше да стане, ако не бяха намерили Лина.
След като се навечеряха и раздигнаха масата, Лина седна в люлеещ се стол, който бе направила сама от терагогска бебешка количка, и взе Раду в скута си. Загука му, но сомчето очевидно страдаше.
– Какво ти е, bibic22? – запита тя разтревожено. – Стомахчето ли те боли? Защо не ядеш?
Сомчето измяука жално. Линг, която го наблюдаваше, протегна ръка и размърда пръсти за да привлече вниманието му. После започна да издава странни цъкащи и пукащи звуци. Сомчето зацъка и запука в отговор.
– Не е от стомаха. Болят го хрилете отляво. Не яде, защото го боли прекалено много – обясни Линг.
Лина, с разширени от изненада очи, спря да се люлее.
– Как разбра? – попита.
– Просто го попитах. Говоря дракмедарски, неговия език. Аз съм всегласна.
Лина нежно разтвори хрилете на сомчето.
– О, боже. Залепила му се е хрилна пиявица! – тя скочи от мястото си и се върна с пинсети, с които за нула време махна паразита. Сомчето почти веднага живна и заговори на Линг.
Линг се усмихна.
– Казва, че се чувства много по-добре и че е гладен – каза тя на Лина.
Лина сипа вечерята на Раду, изчака го да се наяде, целуна го по носа и го сложи да спи в стара, пълна с блатен мъх щайга пред магмената камина.
– Ето така, bibic. Браво на доброто ми момче. Спинкай сега.
Тя се обърна към Линг.
– Ти го спаси. Имам нещо за теб. Подарък. За да ти се отблагодаря. Стига да успея да го намеря – каза тя.
– Виж, няма проблем, наистина – запротестира Линг. – Вече направи много за мен, за всички нас. Радвам се, че можах да ти помогна.
– Не, настоявам. Това е една игра, която гогите играят. Игра с думи. Ти си омни, а омнитата обичат думите – заяви Лина. Свали една кутия от рафта на стената и затършува в нея. Извади рокля, палто, купа, огърлица и тел за разбиване на яйца.
– Виждала съм ги да я играят, когато си правят излети край брега на реката.
Продължи да тършува. Извади велосипеден звънец. Бронзов фенер. Пластмасов динозавър.
– Веднъж един много се ядоса, когато изгуби в играта, видях го. Захвърли я във водата. Така стигна до мен. Но къде е?
Тя стана, без да прибере нахвърляните предмети, и свали друга кутия. От нея се появи дъждобран. Тромпет. Волан. Докато тя вадеше предмет след предмет, Нийла се сети за проблемите, които им създаваше поддържането на илюзиото.
Стана от мястото си и започна да разглежда предметите, които Лина бе наизвадила. Вдигна една рокля и огледа една туника. Пипна топ плат. Яке. Бижута. Пощальонска чанта. Кутийка с рибарски куки. Тези неща бяха обещаващи. Платът беше с точния цвят, който ù трябваше. А роклята... как ли щеше да изглежда без ръкави? Нийла започна да се вълнува, както винаги, когато в ръцете ù попаднеше плат, а главата ù бе пълна с идеи.
– А, ето го! – победоносно извика Лина, след като изпразни десетата кутия.
Подаде на Линг малка пластмасова кесия. Тя я отвори и я обърна върху масата. Оттам се посипаха десетки малки бели пластмасови плочици с черни терагогски букви по тях.
– Страхотно! Благодаря ти, Лина! – възкликна тя. Веднага започна да оформя човешки думи с плочките.
Нийла, която още ровичкаше из купчините боклуци по пода, сега се изправи и посочи нещата, които бе отделила.