– Абсолютно страхотна? Абсолютно гениална? Или абсолютно и двете? – попита Нийла.
– Абсолютно прекрасна! Великолепна е, Нийла, благодаря ти! – възкликна Серафина.
– Естествено, че е великолепна – изкоментира Нийла. – А сега се облечи.
Подаде на Серафина дълга, тясна сива рокля. Беше отрязала ръкавите и разширила деколтето. Над нея Серафина облече черна мрежеста туника. Около хълбоците ù Нийла наниза няколко преплетени велосипедни вериги и затъкна в тях кинжала на господин Сив. В ушите ù пъхна сребърни халки.
После очерта очите на Сера и боядиса устните ù с черното мастило. Лицето ù засия в сребристо, след като Нийла го напудри със смлени мидени черупки.
– Толкова си приливна, че не мога да те позная – каза Нийла, когато приключи.
– Толкова съм приливна, че сама не мога да се позная – заяви Серафина, без да откъсва поглед от огледалото.
Нийла премени и себе си – облече парцалива дантелена блузка, пищна пола от морска коприна, която си уши от топа плат, който ù даде Лина, и войнишки мундир, останал без копчета. Всичко беше в черно. Тя откъсна яката на дантелената блузка и на мястото на копчетата на мундира промуши ръждясали рибарски куки. Присвои си пощальонската чанта, върху която със сребристо мастило написа: „Ан Бони рулира“. След това си изруси косата до бяло и я събра на върха на главата си, закрепена с меча на риба меч. Вместо обици, промуши в ушите си чифт рибарски кукички и завърза около шията си рибарска корда, на която висеше акулски зъб.
Линг също получи своя дял от дегизировката, макар и да не искаше. Трябваше да изглежда така, сякаш трите са заедно от дълго време. Ездачите на смъртта, които търсеха две принцеси, нямаше да обърнат внимание на три авантюристки. Поне така смяташе Нийла. Затова плитките на Линг бяха оцветени с пурпурни кичури, а червеното ù яке бе заменено от прокъсана черна пелерина, която скриваше ножницата ù. Цялостният ù вид беше допълнен от чифт конусовидни охлювни черупки на ушите, огърлица от стари шперцове и собствения ù меч на гърба ù.
– Тук няма принцеси, господин Ездач на смъртта – каза Нийла през смях. – Само няколко авантюристки на път за концерт на група „Шквал“ в Мочурището.
Сера и Линг благодариха на Нийла. Тя им каза, че няма за какво, но Сера забеляза колко ярко заискри кожата ù. Видя и как действа стратегията на Нийла. Неколцината морски хора, които срещнаха оттогава, им хвърлиха бегъл поглед и после незабавно преминаха от другата страна на течението.
„Нийла е права донякъде“, мислеше си Сера, докато плуваше зад Линг. „Животът наистина е конкурс за красота. А на мен ми писна да участвам в него. Писна ми да бъда усмихната, красива малка принцеса, която се съгласява с всичко“. Сега имаше друг, по-важен конкурс – за оцеляването на Серулия. Наградата беше живот, загубата бе равна на смърт.
Край с тежките копринени рокли, които ù се пречкаха в опашката. Край на бижутата, които бяха толкова ценни, че се пазеха в индивидуални сейфове. Край на златните корони и диамантените тиари, които бяха толкова тежки, че се впиваха в главата ù.
Сега бе облечена с дрехи, които ù позволяваха да се движи свободно и да се слива с околната среда. Косата ù беше къса и никой не можеше да я сграбчи и да я задържи за нея. На хълбока си носеше нож.
За пръв път в живота си не приличаше на принцеса. Изглеждаше гневна, настървена и напълно способна да създава проблеми. Русалка, която не е разумно да дразниш.
И това ù харесваше.
Трите минаха поредния завой на Дунарея.
– Вижте! Ето там! – викна Линг и посочи.
На по-малко от петдесет метра от тях се появи Олта. Вливаше се бързо и тежко в Дунарея, заформяше въртопи и носеше купища тиня. Като всички реки, и тя имаше глас. Той бе нисък и землист, пееше за черните планини, от които идваше реката, за вълците, мечките и сърните, които пиеха от нея, за дърветата, които се извисяваха край бреговете ù, за освежаващите ветрове, които духаха над нея. Русалките завиха към Олта и навлязоха в бушуващото ù устие. След няколко минути се озоваха в по-спокойни води, кашлящи, кихащи и натъртени. Серафина изтръскваше тиня от косата си, а Линг извади от ножницата си жаба. Нийла изплю една риба лещанка.
Замаяната Серафина се запрепъва към брега, за да се махне от бързо вливащата се в Дунарея вода. Подпря гръб на плетеница дебели, криви корени.