И не видя нещото, което се спотайваше зад тях, преди да е станало прекалено късно.
– Сера, внимавай! – извика Нийла.
Изведнъж някой дръпна Сера към корените. Тя чу ръмжене и подуши смрад, от която стомахът ù се обърна. Изпищя и се опита да се откопчи от нещото, което я държеше, но то я дръпна обратно.
– Дръж се, Сера! – извика Линг и извади меча от ножницата.
Острието се спусна към дясното рамо на Сера. След миг беше свободна... а на земята лежеше човешка ръка. Тя се извърна да види какво я бе нападнало.
Беше терагог. Или поне останките му. Беше мъртъв. Дрехите му висяха на парцали, както и кожата му. Носът му липсваше. В устата, лишена от устни, се виждаха зъби. Беше му останала само една ръка. И само едно око. То се въртеше бързо в орбитата си, докато трупът се мяташе в затвора си от корени.
– Пресвети океан! – възкликна тя, спряла да диша. – Какво е това?
– Гнилочник – отговори Линг. – Тук е действала сериозна магия малус, момичета.
Серафина знаеше, че истински могъщите магьосници могат да съживяват човешки трупове с канта малус, мрачната песен, която бе забранена магия. После ги подчиняваха на волята си.
Създанието нададе глухо ръмжене и посегна към тях с разложена ръка.
– Чудя се дали не е страж, поставен от йелите – каза Линг. – Видя ни, но ние нямаше да го видим, ако Сера не се бе приближила толкова.
– Какъв гостоприемен жест – отбеляза Нийла и направи гримаса.
– Там има още един – каза Линг. Посочи с меча към някакви белезникави предмети, полузаровени в листа и кал. Бяха дребни кости. Най-вероятно от нечия ръка. Някой ги беше подредил във формата на овал с една черта, разделяща го на две.
– Това е гръцка буква. Тета, старинната ù форма – обясни тя. – Означава смърт.
– Смърт ли? – попита Нийла. – А къде остана „Здравейте“? Или „Привет“? Или „Радваме се да ви видим“?
– Мисля, че е предупреждение. Да отпъжда неканените гости – каза Линг.
– Следвайте костите – припомни си Серафина. – Това ми каза Вража. Мисля, че сме на прав път.
Гнилочникът спря да ръмжи. Обърна се към устието на Олта и се заслуша в нещо.
– Хайде – каза Линг и прибра меча в ножницата. – Не е добре да се застояваме тук.
Трите русалки продължиха да плуват по Олта, а гнилочникът остана на мястото си. Слушаше. Гледаше. Чакаше.
Тридесет и шест
Когато денят започна да преваля, русалките бяха преплува пет левги и наближаваха първия завой на Олта. Не прибягваха до велозаклинания в реката, защото не искаха да рискуват да пропуснат някой от знаците. Срещнаха още речни русалки, до една несговорчиви и със силно собственическо чувство, та с молби успяха да минат през отсечките, които им принадлежаха. Сега, приближавайки завоя, дочуха гласове – високи и пронизителни.
– Сега пък какво има? – почуди се Нийла, явно изморена.
С тревога в очите, Серафина допря пръст до устните си и посочи с палец към брега. И трите се притиснаха към земята в плитчините и запълзяха бавно напред. След завоя ги посрещна тревожна гледка: три призрака нападаха русалка. Призраците бяха на терагогски момичета. Дрехите им бяха от друга епоха. Русалката също беше млада, с къдрави червени коси, сини очи и изобилие от лунички по лицето. Доскоро бе носила очила със златни рамки, които сега висяха от едното ù ухо.
– Как смееш да идваш тук! – запищя един от призраците.
– След всичко, което направи! – изкрещя вторият.
– След като ми го отне! – викна третият.
Те щипеха русалката. Удряха ù шамари. Скубеха я. Тя се отбраняваше с всички сили.
Линг въздъхна.
– Всички в Пресноводието ли са tîngjй? – запита тя.
– Какво... – започна Серафина.
– Кретени.
Трите се спуснаха да помогнат на червенокосата русалка.
– Оставете я! Махайте се оттук! – развика се Линг.
– Къш! – добави Нийла.
Вместо обаче да изплашат призраците, само ги разгневиха още повече. Толкова ги ядосаха, че те започнаха да налитат и на тях. Бяха навсякъде едновременно. Шамарите и щипането им бяха болезнени. Русалките бяха четири срещу трите призрака, но засега търпяха поражение.
Един от призраците, на закръглена руса девойка, откъсна чантата на Нийла от рамото ù и заровичка в нея. Когато откри храната, лакомо я изяде. Всичко падна на дъното на реката през прозрачното ù тяло и това я вбеси. Друг призрак издърпа гребените, които държаха косата на червенокоската, и перлите от шията ù и се опита да си ги сложи. Но и те паднаха на дъното. Третата призрачна девойка се опита да издърпа меча на Линг от ножницата на гърба ù.