– Усетих, че идвате и не знаех дали това е хубаво, или лошо. Затова се скрих. Оставих ви да ме подминете. Проучих ви. Ти – тя кимна към Серафина – си дъщерята на Мероу. Разбрах по начина, по който застана между призраците и приятелките си преди малко, като принцеса воин.
– А ти – продължи тя и кимна към Нийла, – ти пазиш светлината. Усещам как се излъчва от теб, топла като слънцето. А ти – тя кимна към Линг – говориш езиците на всички водни създания. Ще поговориш ли с Бебе? Кажи ù да се държи прилично.
Серафина и Нийла се спогледаха.
– Една, която вижда бъдещето на нещата – казаха едновременно.
– С Бека ставаме четири, а с Ава пет – заяви Линг. – Къде е шестата?
– Да попитаме йелите – предложи Бека. – Може би те ще ни кажат.
– Може би? Que diablo30! – възкликна Ава. – Най-добре ще е да ни кажат коя е шестата, както и разни други неща. Да не мислите, че съм дошла чак дотук от Макапа, в тази студена, тъмна, repulsivo31 река, за да чуя може би?
Бека затвори капака на куфара си с щракване. После стана и изтръска калта от люспите си.
– Най-добре да тръгваме – каза тя забързано и бутна очилата на носа си. – Наоколо може да има съгледвачи, а ние имаме още две левги до йелите, което, според моите изчисления, значи, че ще сме там преди да падне нощта, ако плуваме с умерена скорост и не срещаме повече призраци, силни течения, водопади, хора в черни униформи и...
Последва ново щракване и възмутено „Ей!“ от Линг.
– Бебе, какво ти става? Стига вече! Тя е приятел, не вечеря! – скара ù се Ава.
Серафина и Нийла отново се спогледаха.
– Мисля, че ще бъдем в по-голяма безопасност в компанията на Трахо, ездачите на смъртта и Рафе Мфеме, отколкото в тази на Бебе – прошепна Нийла.
Серафина се засмя. После другите заплуваха напред, а тя изостана малко, за да види как Нийла плува редом с Линг, а Ава – с Бека. Веднага бе харесала пъстрата, засмяна Ава, а Бека я бе заинтригувала – беше толкова организирана и действена.
Ездачите на смъртта бяха някъде зад тях, а йелите някъде пред тях. И едното, и другото я плашеше, но докато гледаше старата си приятелка и трите нови, се чувстваше все по-сигурна и по-силна, способна да се изправи пред онова, което им предстоеше.
Нийла се обърна.
– Сера, какъв беше следващият знак? – попита тя и ù махна с ръка да побърза.
Сера заплува по-бързо, настигна ги и петте русалки продължиха заедно срещу течението на Олта. Заедно.
Тридесет и седем
Колкото повече напредваха русалките, толкова по-тъмна и студена ставаше реката.
– Приближаваме – каза Серафина, когато бяха преплували около две левги. – Трябва да сме наблизо. На две левги след Момин скок, така каза Вража. – Във водите на Малакостраките.
– Какво са Малакостраките? – попита Нийла.
– Нямам представа.
Серафина се оглеждаше притеснена, търсеше пещера или врата, каквото и да е, което да им покаже пътя към йелите. Слънцето залязваше. Когато погледна нагоре, Серафина видя над водата да прелита ято гарвани. Тъмните им силуети ù се сториха зловещи. Наведе глава и за пореден път огледа участъка, до който бяха стигнали. Опитваше се да забележи всеки възможен знак за опасност. Покрай бреговете на реката зееха пещери и дупки. Около тях се стрелкаха всякакви създания. Тя усети, че я наблюдават, докато минаваше покрай тях. Надяваше, се че наоколо не се спотайват други гнилочници.
– Приближаваме с всяка минута, нали? – попита Нийла. – Моля те, кажи да.
– Дано да е така – включи се Ава. – Започвам да усещам нещо. Идва след нас и идва бързо.
– Страхотно – заяви Линг и погледна през рамо.
– Според изчисленията ми, пещерата трябва да е точно тук – каза Бека и се огледа.
– Колкото и да ми се иска да стигнем – сподели Нийла, – някак не ми се иска да стигнем.
– Разбирам те напълно – рече Бека. – Направо не мога да повярвам, че всичко е истина. Преплувах хиляди километри, без даже да се замисля, само заради един сън. А не съм такъв човек. Никога не върша такива неща. Казах на нашите, че искам да проверя някакъв университет в Дунарея. Как бих могла да им кажа истината? Мамо, татко... отивам на гости на едни вещици. Не знам точно къде живеят или дали изобщо съществуват и не знам какво точно ще правя, когато ги намеря. Обаче, нали разбирате, налага се да отида. Не ме питайте защо. Освен това се наложи да си взема отпуск от работа.
– Къде работиш, mina? – попита я Ава.
– В един магазин за перли със заклинания. Бях монтажист. Вземам готовите заклинания, загрявам перлите – карибски розови перли, в магменото огнище, докато се разширят, и монтирам вътре заклинанието. Изнасяме ги в целия свят. Магазинът се казва „Боделс“.