– Сега ще ви заведа при обършията, нашата водачка – съобщи Магдалена.
Поведе ги по мрачен коридор, осветен от мъждукащи магмени фенери. Коридорът се виеше надолу и се разклоняваше на цяла мрежа от проходи, прокопани в скалата от реката. Когато очите ù свикнаха с оскъдната светлина, Серафина видя, че по цялата дължина на коридора стоят стражи – възправени златооки жаби. Те държаха дълги копия със стоманени върхове, насочени напред и оформящи арка, подобна на Х. Когато вещицата приближи, те веднага дръпнаха копията и ù позволиха да мине. Серафина и другите побързаха да минат след нея. В коридора цареше тишина.
– Поне никой няма да успее да влезе. Не и с този огромен камък пред входа – прошепна Бека. – Това е някак утешително.
– Но и никой не може да излезе – отбеляза Линг. – Това вече не е утешително.
– Някой да има случайно зизи? – попита Нийла с треперещ глас.
Никой не ù отговори, а вещицата продължи да ги води надолу по коридора. Тъкмо когато започна да им се струва, че скоро ще стигнат центъра на Земята, тя се спря пред дървена врата, цялата изписана с рунически знаци. Вратата отвори страховита наглед есетра с шипест гръбнак и толкова дълги мустаци, че докосваха пода. Магдалена ги въведе в стаята.
Серафина се огледа. Помещението приличаше на нечий кабинет. Масивно каменно бюро с ониксов плот стоеше в далечния ъгъл. До него се издигаше висок стол, целият направен от преплетени рога и кости. Тук и там стояха столове от плавей. По рафтове на стените се редяха животински черепи, черупки от сладководни миди и каменни буркани, в които седяха като в столове странни същества, които мигаха и шумоляха. По стените пълзяха тлъсти черни пиявици. По тавана премина петнист саламандър. Бека пусна куфара си на земята.
– Чакайте тук. Баба Вража ще дойде след малко – каза Магдалена. После отплува и есетрата затвори вратата след нея. Русалките останаха сами.
Поне така смятаха.
Стаята беше пълна с толкова много интересни неща, че Серафина забеляза чак след няколко секунди, че в нея има и друга русалка. Стоеше с гръб към тях. Носеше дълга жилетка от тюленова кожа, извезана със сребро. От кръста ù висеше ножница от кожа на змиорка. Опашката ù беше в яркото черно и бяло на косатките. От двете страни на главата ù, между слепоочията и темето, се редяха тънки плитки. Иначе бяло-русата ù коса се вееше свободно. Тя се извърна внезапно и Серафина затаи дъх, когато срещна погледа на две ледени сини очи.
Беше Астрид.
Дъщерята на адмирал Колфин.
От Ондалина.
Тридесет и девет
Серафина бясно биеше с опашка по водата. В главата ù зазвъняха сигнали за тревога.
„Това е капан!“ – помисли си тя. – Как можах да проявя такава глупост?“
– Страхливка! – изръмжа тя на Астрид. – Да ни причакваш така! Сама ли дойде? Или си доведе и убийци?
– Ти! – Астрид изплю думата. – Типична меровингианска измама! Добре че си си довела подкрепления, принцесо. Ще ти трябват!
Астрид се стрелна напред с настръхнали перки. Серафина се дръпна. После двете се завъртяха около един стол, готови да се нахвърлят една върху друга. Бебе полудя. Ава едва го удържаше.
– Ей, момичета... стига толкова – предупреди ги Линг. Но Серафина и Астрид не ù обърнаха внимание.
Яростта на Серафина беше жива. Усещаше я как се вие и гърчи в нея, как увива червените си пипала около сърцето ù. Чуваше смеха ù, нисък и гъргорещ.
– Първо шпионите ви се опитват да убият баща ми, като слагат под седлото му морска орхидея, от тези, които виреят само в Миромара – засъска Астрид. – За твое нещастие, той си счупи само няколко ребра, но не и врата. После сложиха отрова във вечерята му. Отрова от анемоната Медуза. Нали ги знаеш тези анемони, Злорафина? Те растат само по рифовете около Серулия!
– Не смей да приписваш на Миромара методите на Ондалина! Стрелата, която прониза майка ми, беше намазана с отрова от арктическа риба скорпион! Серулия бе атакувана от войници, облечени в ондалиниански униформи. Бях там. Видях ги!
– Спрете и двете! Моля ви! – изхленчи Нийла.
– Вашите войници разрушиха моя град! – извика Серафина. Събра шепа вода, оформи я в топка и я метна срещу Астрид. Същевременно изпя заклинание стило. На топката ù поникнаха бодли, докато летеше към целта си.
– Изабела поръча убийството на баща ми! – изкрещя в отговор Астрид и пъргаво отскочи от траекторията на топката. Но не метна свое заклинание по Серафина. Вместо това извади меча си от ножницата и замахна с него.