– Бягайте! – чу се женски глас. – Влизайте във водата! Бързо! Идва насам.
Десетки хора се затичаха към морето.
– Помогни им, моля те... О, велика Нерия, спри тази кървава баня!
Серафина не виждаше жената, чийто глас чуваше, но знаеше коя е – Мероу, нейната прародителка. Това беше нейният спомен.
Серафина първа чу гласа на чудовището. Глас, състоящ се от хиляди гласове, всичките крещящи едновременно. Звукът беше толкова изтерзан, че я залепи за стола. После тя видя създанието.
То беше оживял мрак, обвит от червено сияние. Имаше човешка форма, с два крака, но с осем ръце. Мощни мускули му даваха огромна сила и бързина. Безоката му глава се въртеше наляво и надясно, привлечена от звука на тичащите хора, от виковете и плача им. Отвратителните ръце с очи в средата на дланите насочваха създанието. То сипеше удари по безпомощните хора, които се опитваха да избягат. Всеки път, когато убиеше жертвата си, чудовището отмяташе глава назад, отваряше бездънната си паст и изреваваше.
– Мероу! – чу се глас.
Появи се мъж, който се препъваше по опустошените улици. Беше слаб, с тъмна кожа и слепи очи. Носеше ленена туника, сандали и голям пръстен с рубин. Имаше същите високи скули и множество черни плитчици като Ава.
– Никс! – извика Мероу и се затича към него. – Слава на боговете, че си добре! Къде е той?
– Барикадирал се е в храма на Морса.
– Трябва да вземем талисмана му. И талисманите на останалите. Ако ги съберем на едно място, ще можем да отворим Карцерон и да накараме звяра да влезе вътре.
– Той никога няма да го даде. Ще трябва да го убием, за да го вземем.
– Тогава точно това ще направим.
– Мероу, не. Говорим за Орфео.
– Няма друг начин, Никс! Иначе той ще убие нас. Намери Нави. Аз ще открия Сикоракс и Пира. Ще се срещнем пред храма.
Тогава кървавата песен избледня и водата се избистри. Шестте русалки седяха, неспособни да помръднат, занемели, потресени.
Вража наруши мълчанието.
– Никс е бил убит от Абадон, преди да успее да стигне до храма, но преди това е съумял да открие Нави. Тя е била тежко ранена, но е стигнала до Карцерон с талисмана на Никс и със своя. Мероу е намерила Орфео, убила го е и е взела талисмана му. Оцелелите магове са вкарали Абадон в Карцерон, но в битката са загинали Нави и Пира. Щом чудовището е било затворено, Мероу е извадила талисманите от ключалката, после е повела хората си към водата. Сикоракс, с помощта на хиляда кита, е завлякла Карцерон в Южното море и го е потопила под леда. Там е умряла. Песните на китовете са я съпровождали в последния ù път. Оттогава Абадон спи, погребан под леда. Забравен. Извън времето. Но сега се е събудил. Сега някой се опитва да го освободи. И зловредното му присъствие вече се усеща. Морски царства воюват. Умират хора. Водите почервеняват от кръв. Сега вие трябва да го унищожите. Трябва да съберете шестте талисмана, да отворите с тях Карцерон, да влезете и да убиете чудовището.
– Бабо Вража, защо ние? – попита Серафина. – Защо призова нас, шест девойки, да убием Абадон? Защо не императори или адмирали, или военачалници и техните войски? Защо не най-силните магове на водите?
Вража измери с поглед всяка от тях и накрая каза:
– Вие сте най-силните магове. От четири хиляди години не е имало никой толкова силен. От времето на Шестимата царували.
– Такааа. Преди си помислих, че си откачена. Сега го знам със сигурност – каза Астрид.
– Една от вас знае, че всичко това е истина. Тя го вижда – заяви Вража.
Русалките се спогледаха. Всички изглеждаха объркани, освен Ава, която кимаше замислено.
– Виждаш ли нещо, Ава? – попита я Серафина. – Какво виждаш?
– Не знам как не го видях досега – каза Ава.
– Какво не си видяла? – попита Астрид. – Никоя от нас не е канта мага. Това е безумно!
– Не, не е – каза Ава. – Съвсем логично е. Тогава са били шестима. И сега сме шест. Те са били шест, ние също сме шест.
Бека вдигна вежди.
– Чакай, да не казваш... Няма начин, Ава, невъзможно е.
– Напротив – каза Вража. – Вие шестте сте преки наследници на шестимата най-велики магове, живели някога. Наследили сте силите им. Мероу, Орфео, Сикоракс, Нави, Пира, Никс... Шестимата царували живеят във всяка от вас.
Четиридесет и три
Астрид примигна.
Ава зяпна.
Бека и Линг поклатиха глави невярващо.
Нийла стана яркосиня.
Серафина заговори:
– Бабо Вража, как е възможно да сме наследници на силата на шестимата най-велики магове в историята? Няма логика. Астрид е права – ако беше вярно, щяхме да сме канта маги до една, с идеални гласове.