Вража се усмихна.
– Забравяш, че канта магите са русалки, а силите на морските хора са съсредоточени в гласовете им. Така е направила богинята Нерия, когато преобразила антлантидите. Направила е гласовете ни силни, за да се носят надалеч във водата. Но Мероу и останалите магове, вашите предци, са били родени като хора. Човешката магия приема различни форми. Същото важи и за някои от силите ви. Способностите, които показахте, докато се борехте с Абадон, със сигурност го доказват. Нийла и Бека направиха заклинания срещу чудовището. Линг пя с инкантите. Но ти не пя, Серафина. Нито пък Астрид или Ава. Вашите сили може би са смесица от човешката магия на предците ви и вашата собствена морска магия.
– Коя на кого е наследник? – попита Ава. – Серафина произлиза от Мероу, това е ясно, но ние на кои магове сме наследници?
– Много добър въпрос – похвали я Вража. – Никога досега шест наследници на великите магове не са били на една и съща възраст по едно и също време. Точно като самите магове.
Тя заплува към Серафина и сложи ръце на раменете ù.
– Както каза Ава, ти, Серафина, си дъщеря на Мероу. Тя е била велик водач – смела и справедлива. И много могъща магьосница. Най-голямата ù сила обаче е била любовта.
– Любовта, а? – подметна Астрид. – Това пък каква сила е?
– Любовта е най-силното нещо на света – каза Вража.
– Нима? Ами магмомета ДК-67?
– Имаш много да учиш – обърна се Вража към Астрид. – Дори твоят магмомет нямаше да може да ни спаси днес. Спаси ни бързата мисъл на Серафина. Тя бе готова да се жертва за всички вас. Готовността да жертваш живота си за другите се ражда от любовта.
– Или от глупостта – измърмори Астрид.
Беше ред на Нийла.
– Една със сърце, което носи светлината – каза ù Вража. – Ти си дъщеря на Нави. Тя е била богата жена, която е дошла на Атлантида от Индия. Била е мила и добросърдечна и е използвала богатствата си, за да строи болници, сиропиталища и домове за бедните. Говорело се, че пазела светлината в ръцете си и в сърцето си. Можела е да вземе светлина от луната и звездите и точно като тях е давала на хората надежда в най-тъмния им час.
Нийла гледаше недоверчиво.
– Бабо Вража, не знам колко от силата на Нави съм наследила. Така де, понякога успявам да направя съвсем прилично фраг-заклинание, но друг път едва успявам да накарам и няколко лунни медузи да засветят.
– За това си има обяснение. Струва ми се, че и твоите сили, и тези на приятелките ти се усилват, когато сте близо една до друга – обясни Вража. – Как мислиш, че със Серафина успяхте да избягате в огледалото в двореца на дука? Има даже канта маги, които не могат да го постигнат.
– Може и да си права – допусна Нийла. – Песен-заклинанията ми винаги са по-добри, когато Сера е наблизо.
Вража повдигна вежда.
– Може да съм права? – попита тя. – Я пробвай пак да направиш същото като в Инкантариума.
Нийла се огледа нервно. Пое си дълбоко дъх и изпя заклинание фрагор лукс. Този път светлинната бомба, която метна през стаята, откърти парче от стената.
– Олеле – прошепна тя ококорено. – Как... Как успях...
– Магията поражда магия – каза Вража.
Следваща беше Бека.
–Една с дух силен, непреклонен. Точно като Пира – каза Вража. – Тя е била блестящ военачалник, една от най-великите. Дошла е от бреговете на Атлантика. Ти си като нея.
– Това не може да е вярно – възрази Бека. – Аз съм просто ученичка. А след училище работя в „Боделс“. Смятам да уча бизнес администрация в университета, за да мога някой ден да отворя собствен магазин. Имам стотици идеи за омагьосани перли, но нищо не разбирам от водене на войни.
– Пира също е започнала като занаятчия – била е ковач. Можела е да заповядва на огъня. Имала си е ковачница в Атлантида, както ти си имаш ковачница в „Боделс“ – обясни Вража.– Един ден видяла вражески кораби да се приближават към острова и пратила момче на кон в столицата да предупреди останалите. Призовала огъня в пещта си и бързо започнала да превръща земеделските инструменти в оръжия и ги раздала на жителите на селото, в което живеела. Когато враговете тръгнали към него, селяните ги нападнали от засада и ги задържали, докато пристигнали войските от Елизия. Бързата мисъл на Пира е помогнала да се спаси Атлантида. Точно както ти днес помогна да оцелеем със способността си да призоваваш подводния огън.
След това Вража заплува към Ава.
– Ти си дъщеря на Никс. Той е дошъл от бреговете на велика река, която сега се нарича Мисисипи. И той като теб е бил сляп. И отново като теб е усещал нещата, които не е можел да види. Точно като прилепа в небето и акулата в морето. Никога не се е опитал да избяга от нещата, които е виждал, и никога не се е побоял да ги разкаже истинно. Магията е усилила дарбата му и я е превърнала от вътрешно зрение в ясновидство. Същото ще направи и с теб.