Вража приключи с Ава. Оставаха две русалки – Линг и Астрид.
– А сега големият въпрос: коя е наследницата на Орфео? – попита Астрид. – Нека да отгатна: Не е Линг.
– Сикоракс е предтечата на Линг – отговори Вража. – Тя е дошла от Източен Китай, от крайбрежния район Кин. Била е родена всегласна, а магическите ù способности са направили тази дарба още по-силна. Тя не просто е говорела много езици. При това е говорела не само човешки, а и езиците на животните, птиците, морските създания, дърветата и цветята. Тя е била върховният съдия на Атлантида. Разрешавала е споровете между гражданите и е сключвала договорите с други държави. Била е много мъдра.
Линг се усмихна, но в усмивката ù се долавяше горчивина.
– Когато бях малка, хората ме наричаха лъжкиня, защото им казвах, че чувам как си говорят анемоните. И планктона. Даже кафявите водорасли. Не е нужно да уча език, за да го знам. Стига ми да го чуя веднъж. Досега не знаех защо. Сега знам – разказа тя.
Астрид седеше и гледаше на кръв, докато Линг говореше.
– Значи аз съм наследницата на Орфео. Просто идеално. Един вид, аз съм лошата, нали така? – попита тя гневно, когато Линг млъкна.
– Орфео е бил лечител. Народът го е обичал. Бил е и музикант и е свирел на лира, за да облекчава болките и страданията на хората. Дошъл е от Гренландия. От всичките магове, управлявали Атлантида, Орфео е бил най-великият. Силите му са били ненадминати. Както могат да бъдат и твоите, дете мое.
Астрид се изсмя подигравателно.
– В грешка си, Вража. В голяма грешка. Това не е вярно. Орфео не е мой предтеча. Цялата идея е безумна. Само ако знаеше...
– Какво да знаех? – попита Вража.
– Няма значение. Забрави – каза Астрид. – Не мога повече да участвам в тази игричка. Морските царства са на прага на война, ако не сте забелязали. Отивам си вкъщи, за да свърша нещо полезно.
– Не може да си тръгнеш – възрази Серафина въпреки недоверието, което все още изпитваше към Астрид. – Трябва да сме шест, като Шестимата царували, не пет. Вража каза, че силите ни са невероятни само когато сме заедно. Нямаме шанс да победим чудовището, ако не сме всички.
– Имам новина за теб: нямаме шанс да го победим изобщо. Ние сме просто шест деца! Някой тук сънува и това са те – тя посочи с палец към Вража. – Трябва да спрат глупавото си пеене, да съберат армия и да тръгнат след онова нещо.
– Една, която още няма вяра – каза Вража.
– За това си права – съгласи се Астрид. – Не вярвам. Не мога да повярвам, че изобщо дойдох тук. Не мога да повярвам, че си изгубих времето. Не мога да повярвам, че седя и слушам тези глупости...
– Извинявай – прекъсна я Бека. Нейният глас, за разлика от гласа на Сера и Астрид, беше спокоен и не трепваше. – Това не ни помага по никакъв начин. Къде точно се намира Карцерон? – попита тя и извади парче водораслов пергамент и писалка с мастило от сепия от куфара си.
– Знаем само, че е нейде в Южното море – отвърна Вража.
– Е, това е много полезно – изкоментира Астрид.
Бека записа нещо на пергамента, после попита:
– Какво представляват талисманите?
– Не знаем – призна Вража. – Мероу не ни е разкрила това. Но смятаме, че ги е скрила някъде, където никой не може да ги намери и да ги използва, за да освободи Абадон.
– Ако толкова се е тревожила от тази вероятност, защо просто не ги е унищожила?
– Защото са неунищожими. Били са им дадени от боговете.
– А имате ли представа къде ги е скрила?
– Не – отвърна Вража.
– Разбира се, че не! – възкликна Астрид. – Защо продължаваш да задаваш въпроси, Бека? Няма да получиш отговори! Никога ли не се отказваш?
Очилата на Бека се бяха плъзнало надолу по носа ù. Тя ги бутна обратно на мястото им.
– Не, Астрид, не се отказвам.
Тя се обърна към Вража:
– А знае ли се от какво е направен Абадон?
– Изглеждаше като оживял мрак, но това възможно ли е? – включи се Линг.
– Само Орфео знае отговора на въпросите ви, а той е мъртъв от четири хиляди години. Дори другите петима, които са се били с Абадон, не знаят от какво е направен. Затова и не са могли да го убият – разказа Вража.
– Най-великите магове на всички времена не са могли да убият Абадон, а ние трябва да успеем, така ли? – недоумяваше Астрид.