— Не обичам да ме щипе — каза той.
— Никой не обича.
— Вярно — кимна той в знак на съгласие.
Джини го наблюдава една-две минути.
— Стига сте го човъркали — неочаквано каза тя.
Братът на Селина дръпна здравата си ръка като ударен от електрически ток. Той се поизправи или по-скоро застана не толкова изгърбен. После впери поглед в някакъв предмет в другия край на стаята. Неугледното му лице доби почти сънлив вид. Той бръкна с нокътя на здравия показалец между двата си предни зъба и като махна оттам някакъв остатък от храна, обърна се към Джини.
— Кльопала ли си?
— Какво?
— Яла ли си, питам.
Джини завъртя глава.
— Ще ям, като се прибера вкъщи — каза тя. — Майка ми винаги ме чака за обед.
— В стаята си имам половин сандвич с пилешко. Искаш ли го? Нито съм се докосвал до него, нито нищо.
— Не, благодаря.
— Нали досега си играла тенис? Не си ли огладняла.
— Не става дума за това — каза Джини и кръстоса крака. — Работата е там, че мама винаги ме чака за обед. И просто подлудява, ако не съм гладна и не искам да ям.
Братът на Селина, изглежда, прие това обяснение. Поне кимна с глава и зарея поглед някъде. Но след миг пак се върна на въпроса.
— Няма ли да изпиеш поне чаша мляко?
— Не, благодаря… Благодаря.
Замислен за нещо, той се наведе и взе да си чеше голия глезен.
— Как се казва оня, за когото ще се омъжи? — попита той.
— Кой, Джоуън ли? — каза Джини. — Дик Хефнър.
Той продължаваше да си чеше глезена.
— Капитан е във флотата — поясни Джини.
— Много важно.
Джини се засмя. Тя го наблюдаваше как си чеше глезена до зачервяване. Но когато той започна да чопли с нокът някаква пъпчица на глезена, тя престана да го гледа.
— Откъде познавате Джоуън? — попита тя. — Никога не съм ви виждала у дома и въобще…
— Та аз и не съм стъпвал в къщата ви.
Джини изчака малко, но той не каза нищо повече.
— А къде сте я виждали?
— На едно събиране.
— Събиране ли? Кога?
— Не помня вече. На Коледа, четиридесет и втора.
С два пръста той измъкна от горния джоб на пижамата си цигара, която имаше вид, като че ли някой беше спал върху нея.
— Ще ми подадеш ли онова кибритче? — каза той.
Джини му подаде кутията кибрит, която беше на масата до нея. Той запали цигарата, без да я оправи поне малко, и пъхна изгорялата клечка пак в кутията. После отметна глава назад, изпусна бавно огромно, количество дим от устата си и го пое отново през носа. И продължи да пуши по този „френски“ маниер. По всяка вероятност това не беше част от разиграваната на дивана сцена с цел перчене, а по-скоро лично постижение на младеж, който някога може би е правил опит и да се обръсне с лявата ръка.
— Защо смятате, че Джоуън е сноб?
— Защо? Защото си е такава, майка й стара. Откъде да знам защо?
— Да, но имате ли причини да говорите така?
Той се обърна уморено към нея.
— Слушай, писал съм й осем писма. Осем. А тя не отговори нито на едно.
Джини се подвоуми.
— Може пък да е била заета.
— Да, да, заета. Знам колко е заета, мамка му, ако не знам.
— Защо трябва да псувате толкова? — попита Джини.
— Ей, вярно, много псувам, мамка му.
Джини се засмя.
— От колко време я познавате все пак? — попита тя.
— Достатъчно дълго.
— Добре, но обаждали ли сте се някога по телефона или нещо… Искам да кажа, не сте ли й се обаждали по телефона?
— Не.
— Боже мой, че щом не сте говорили дори по телефона или…
— Това не беше възможно, ей богу!
— Защо?
— Защото не бях в Ню Йорк.
— А! А къде бяхте?
— Кой, аз ли? В Охайо.
— Сигурно сте учили в колеж там?
— Нищо подобно. Зарязах го.
— Тогава сте служил в армията.
— Не позна. — С ръката, в която държеше цигарата, той се потупа по лявата страна на гърдите. — Разхлопана ми е табакерата — обясни той.
— Искате да кажете сърцето? — попита Джини. — Какво му е?
— Знам ли какво му е, мамка му! Като дете имах ревматизъм. Понякога…
— Тогава не трябва ли да спрете пушенето? Искам да кажа, не е ли вредно да пушите? Докторът каза на моя…
— Докторите говорят сума глупости.
Джини прекрати за малко огъня. Но съвсем за малко.
— Какво сте правили в Охайо.
— Аз ли? Работех в една самолетна фабрика, мамка й.
— Наистина ли? — каза Джини. — Харесваше ли ви работата?
— Харесваше ли ви работата? — имитира я той. — Аз съм влюбен в тази работа. Обожавам самолетите! Знаменито нещо са те.
Джини дотолкова се беше увлякла вече в разговора, че не се почувства обидена.
— Колко време работихте там? В самолетната фабрика.