Но за мене не малък интерес представляваше и купът на зрителите. Както казах, те правят едно търкало, като харман, около борците. На срещния край седят по-първите и по-старите лъджанци помаци, с цигари и чибучки в ръце, с напрегнато устремени очи в борбата, на която не пропущат ни една перипетия. Намирах в тях много такива, които имат физиономиите на други познати мен българи; някои лица тук така силно наумяват други видени другаде, щото неволно си задаваш въпроса дали нямат притежателите им някоя далечна родствена връзка, която няколко века не са успели да изтрият. Ето, например, в купа на първенците видях един с достопочетна фигура, дълголик, с тъмна брада, с нос голям, остроизточен и гърбав, очи зеленикави, близко едно до друго, с поглед благодушен, простоват, с изражение наивно на лицето. Е, тая фигура поразително повтаря фигурата на един мой приятел и аз дълго време впивам очи в нея и почти чакам да ме погледне и ме поздрави! Ако да не беше гъжвата на главата, турското облекло, подстриганата а не оставената в пълен произвол да расте брада, аз бих се спуснал и бих стиснал дружески ръката на г-на Д. В. Манчева, познатия български книжар. Непременно той ще има между лъджанските помаци някои сродници, защото г. Манчев е родом от ближния Батак, както е известно на целият българки народ!
На страна от търкалото стои отделен куп помакини. Те поглеждат през тясния отвор на яшмака си от голям бял пешкир, като се обръщат на всеки миг, било да разменят някоя дума със съседките си, било да избягнат някой купидоновски поглед, стрелнат от някои деликанлии…
На първия или втория ден на байрама, обаче, по един обичай, осветен от вековете, девойките изиграват моминско хоро, отбулени с открити лица! Такъв ден е Великденът, тържеството на лъджанската помашка младеж и на хубавиците. Всеки ергенин тогава успява да си хареса бъдещата съпруга в някоя девойка, защото после тя, сиреч лицето й, вече става невидимо за него. — Въобще, такава сгледа се последва скоро от няколко годежи.
Един път харесат ли се момата и момъкът — започват да се задирят. Помачето я следи, когато отива да налее вода на реката, когато отива за пране, или я извардя когато отива по махлата на гости — та да може да й продума две-три любовни думици.
Ако я види нейде насаме, па макар и през прозорец, и през плет, Ромео каже на своята Жулиета:
— Мари, ша та зема!
Момата, ако го обича, отговаря му:
— Ако ме земеш и ес ша та зема!
Това е тяхното dèclaration d’amour. От тогава почват да си пращат дребни подаръци.
Не след много време момъкът праща у момини годежници („девиснопове“). Те пристъпват към изпълнение на мисията си със забикалки, с много предпазливост и хитрина, доде разберат ще намери ли добър прием предложението им. От пръв път момините родители никога не дават отговор. Девисноповете трябва да ходят до три пъти, до четири пъти, дори до седем пъти, за да получат съгласие. Ако ли пък и на седмия път получат уклончив отговор, значи, мисията им е несполучлива.
В случай на съгласие и годеж, родителите на младите постъпват тоз час, с посредството на ходжата, към определение деня на сватбата стойността на никяха, даровете, церемониите при обряда.
Вечерта, преди сватбата, става каносването на момата, което отговаря на заплитането й у нас, в присътствие на дружки и роднини. Ергените стоят на двора. Когато бъде каносана момата, тя се изправя, за да и се учудват на хубоста. Дружките й пеят песен, с която й се дават наставления за отнасянето й през първобрачната нощ, и дето, под простите думи се таи такава поетическа нега:
Тая песен се пее от дружките й и на следующия ден подир венчаването вечерта, когато се разотидат сватбарите и младоженците влязат в брачната стая.
За забелязване е една добра черта в отношението на помака към невястата му, черта, която се не вижда в нашите селски нрави. В много случаи помакът е деликатен и вежлив към жена си, въпреки тираническото възрение на мохамеданите към жената. Така, например, той донася вода в къщи; когато отиват по байрама в друго село на гости, помакинята язди коня, а мъжът и го води, а на лоши места той я не сваля, ами я въздържа и подпира, за да не падне.