Е добре, аз имах пред себе си една долина божествено хубава със своя неначет яснозелен смарагдов килим. Нито едно дръвче, нито едно храстче, нито камъче, нито тъмна точка не нарушаваше хармонията на зеления цвят по тая чиста и гладка, като едно езеро, равнина… Склоновете на околните планини бяха гористи горе, а хълбоците им прошарени с големи или малки групи борики, които се разхождаха живописно по зелените стръмнини; само от южната страна горите слазяха доста низко.
Карлъкът се издигаше цял гол на югоизток, в дъното на хоризонта, а от страните му се редяха други разлати висове.
Според картата тук трябваше да бъде и Баташкото блато. Никакъв признак от блато. Но Медю ми каза, че именно този зелен килим е блатото! А Батак се тулел на изток в един дол. Спуснахме се долу. Пътят минава по южния край на блатото, а то се простира далеко на север, все гладко, широко поле, покрито със зелена сочна паша. Някъде се забелязават малки петна от по-прясна зеленина, каквито дава мократа почва на тревата, или ивици от белизняв бурен, които, при вторачено взиране, излиза, че е низки пълзящи върбалаци. Минуваме две речици, които идват от южните урви и се втичат в полето, гдето тоз час изчезват. Те, и други още, хранят блатото, което именно съставлява плоскостта на това поле.
Тоя широк, зелен килим крие непроходими търсавища, застояли гниющи локви, бездънни водни провали, които от тук се не подозират. Над блатото, при което имат вечните си жилища, се вият, като безмълвни сенки, усамотени групи на дивите патки, диви гъски и тежки жерави, за които тръсавището пази богата пища от разни риби, смрадливото месо на които не може да блазни человека. В тъмните прибрежни бурени имат леговищата си зайци, лисици, дори вълци. Коварството на кашавата почва ги обезпечава от безпокоенето на хората. Тая страховита мочурлива равнина, която поглъща, като бездънна делва, потоците на всичките околни планини, скрива големи опасности за непредпазливия пътник или животно. Всяка година почти тя поглъща някоя жертва. Медю ми разправя истории за страшни потъвания, от които настръхва човек… Особено в мъгла или зимни нощи, когато снежна пелена закрива и търсавището, и пътеките, които го заобикалят, подобни нещастия стават най-лесно за неопитния пътник. Заблуди ли се веднаж в тръсавището, той е загубен: всяко движение да се повърне го задълбочава повече, всеки напън да си извади крак повече го повлича надолу в таинствената гибелна пропаст. В романа си Les misèrables, Виктор Хюго, за да изобрази отчаянието, ни е дал една страховита алегорическа картина на едно затъване и изчезване на жив човек в някои крайбрежни пясъчни тъсми на французките ланди. Аз си спомних сега това описание. Има ли смърт по-ужасна? Едно бавно, очевидно, неизбежно, неотвратимо, като съдбата, пропадане на човека, без да му е позволено да разчита на никаква човешка помощ! По-лани един помак от Костандово затънал с коня си на самия край на търсището, и там издъхнал, смазан под тялото на животното.
Лятно време, при голяма суша, търсището на значително пространство пресъхва; тогава една пътека го просича по на север и съединява по-пряко чепинските села с Батак.
Сега ние държахме пътя, който минува по южния край на блатото из полузасъхнало, с подозрителен вид, търсавище; но в дъждовно време и той е непроходим: търсавъщето пак наумява за своето съществувание и гони пътниците да избират още по-южен път, по самите поли на планината. Многобройни батаци и тини, обаче, и сега на много места затрудняваха вървежа ни; минуваме планински речки, които на някое разстояние от нас потъват в почвата.
XXIII. Един пловдивски хамам в Баташкото блато…
Това Баташко блато ми докара на ума една историйка, която се бе разиграла преди десетина години в един пловдивски хамам, който днес е превърнат в архив, а тогава играеше ролята на White Hall на Източна Румелия — Областното й събрание. Баташкото блато биде намесено в пренията по един съвършено нечаен начин. По повод обвинението, че владее неправилно воденична вада, която изтича из един обилен извор край Марица, между Пловдив и Пазарджик, депутатът К. обяви, че тоя извор не черпи водата си от Марица, както уверяваха противниците му, а от Баташкото блато! В потвърждение на тоя факт той разказа историята на една овчарска тояга, която, изпусната в Баташкото блато, излязла подир време из споменатия извор! Тая наивна легенда, стара като света, разсмя цялото Областно събрание.
Това Събрание, впрочем, имаше често причини да се смее. Неговите разнородни, от разен умствен калибър елементи, отнимаха еднообразието почти на всяко едно заседание, чрез някоя духовита дума, чрез някоя оригинална, смешна и даже цинична острота или… плоскост.