Аз изказвам тук лично мнение на един профан. А познавачите от изкуството могат да се възторгват колкото щат от труда на г. Холарека, като го гледат през очите на специалиста; аз го гледам през душата на българина…32
XXXI. Из пролома на Стара река. — Пещера
Един четвърт час на север от Батак Стара река се завира в пролома, който разсича до дъното родопската верига и тутакси се скрива из неговите усойни завои. Само когато се озовах в них, оградени от всякъде между техните високи стени, аз получавах повечко облекчение; зловещият призрак на окървавения Батак оставаше зад мене, като че спрян от невидим вардач при портата на пролома. Тоя затулен пролом действуваше успокоително на нервите ми. Може би и той знаеше някои кървави сцени от баташката драма, но за мен те бяха неизвестни и нищо не го свързваше с Батак, освен реката, която сега влечеше безгрижно шумящите си бистри, като сълза, вълни към свободната долина на Марица.
Рядко съм виждал пролом по-див и по-величествен от този.
Две шеметно високи, прави, почти надвиснали урви, цели покрити с борики. Тия борики стърчат една над друга, едвам закрепени на отвесните стени, по които са озъбени страшни канари А Старата река шуми лъкатушно и с безбройни пенести водопади из дълбокото си гранитно легло. Погледът възхитен хвърчи по зелените стени, чиито рунтави върхове се потапят нежно в небесната синина; него го поразяват все нови, все разни и все величави картини, що на всеки завой му представя проломът, цял ехтящ от ручението на реката.
Шосето върви край реката, като я минува на много места по добри мостове, но само то е ужасно лошо на повечето си пространство. Върлите му спускове и стръмнини правят вървежа на коня твърде мъчен, а на файтон — невъзможен. Само волските кола — едните, за които не съществува препятствие, защото аз видях дирите им дори до върховете на всички родопски бърда, по които минах — могат свободно да пълзят по този път, който има претенцията на шосе. Застигнах някои, които влачаха с едно адско скърцане, предълги греди — по една или две: човек не знаеше, от какво им е душата на бедните волове, разчекнати и мартиризирани под тежестта на тоя товар, утрояван от лошотата на пътя.
Вървяхме около три часа и половина все така. Някъде през пролуките на пролома виждах на север Пазарджишкото поле и зад него върхове от Средна гора. Когато заприближавахме към северния му край, скалите от сивожълт камък зачестиха да шарят стръмнините по твърде живописни начини. Някъде те изображаваха някакви дълги зидове на криви линии, или тераси, правилно подзидани, стотина метра високо над пропастта, по които се притискаха групи от кичести борики: тъмни дупки изведнъж се отваряха в някои стени, сякаше че бяха леговища на някои хвъркати чудовища: имаше някои съвсем с форма на врати; Тия дупки все повече се намножаваха по урвите и зловещо гледаха от непристъпните си височини. Това са прочутите пещери на града Пещера, комуто са дали името си. Любопитно е, че това архибългарско название е дало възможност на гърци и турци да ги преиначат — всеки в полза на своята националност: гърците са ги променили в Περιστερά (гълъб), а турците — в Бешдере (пет-реки), Тия многобройни пещери, които местното население нарича просто дупки, Ушатова дупка: Накърджийска дупка, Шантова дупка, Страшинова дупка, са богати със сталактити, резултат на многовековната работа на водата която капе от сводовете им. До самия град в планината има една изкуствена дупка, изкопана в скалата във вид на килийка, гдето извира лековита вода, която в петък привлича болни от вред и от всички народности. Тя е свързана с едно предание, нелишено от мистическа поезия. Според него, там живели някога двама калугери постници, святи хора. Някои злодейци ги убили, и като се смесила кръвта с водата, направили я от тогава лековита. Който и днес идел твърде рано в тая дупка, можел да чуе таинствени гласове, които пеят черковно пение и звук на клепало.
32
Тая отвратителна картина вместо да бъде захвърлена, по заслуга е довлечена и турена на видно място в Софийския музей! Само у нас, българите, може да се найде такава липса на етикоестетическо чувство и на национално самолюбие.