Забеляза смущението по лицата им и в този момент позна звука. Беше същият сигнал като този, който прозвуча в лабиринта точно преди Кутията да докара Тереза. Алармата, използвана в Езерото, за да възвести появата на новак.
Но този път сигналът не се прекрати. Томас усети силно, нарастващо главоболие.
Езерните обикаляха из помещението и се озъртаха сякаш търсеха мястото, откъдето идваше звукът. Някои от тях седяха на койките, притиснали ушите си с длани. Томас също се озърташе, но безрезултатно. Не видя нито високоговорители, нито отвори в стените. Звукът сякаш идваше отвсякъде.
Нют го сграбчи за ръката и извика в ухото му:
— Това е алармата за новобранци!
— Зная!
— Защо звъни?
Томас повдигна безпомощно рамене. Откъде би могъл да знае отговора?
Миньо и Арис се върнаха в помещението, като се почесваха смутено по вратовете. Не им отне много време да разберат, че всички останали имат същите татуировки. Пържитиган бе отишъл до вратата за голямото помещение и тъкмо протягаше ръка към дръжката.
— Почакай! — извика импулсивно Томас. Изтича при Пържитиган, усещайки, че Нют го следва по петите.
— Защо? — попита готвачът, все още протегнал ръка към дръжката.
— Не зная — отвърна Томас, все още объркан от силния звук. — Заради алармата. Може да се е случило нещо лошо.
— Аха! — извика в отговор Пържитиган. — Ами ако се налага да се махнем по-бързо оттук?
Без да изчака отговора на Томас, той бутна вратата. Тя не помръдна и той я натисна по-силно. Когато и този път не поддаде, Пържитиган се облегна върху нея с цялата си тежест.
Никакъв резултат. Беше неподвижна като тухлена стена.
— Строшил си дръжката! — извика Пържитиган и блъсна вратата с длан.
Томас не искаше да се надвиква с него повече. Беше уморен и го болеше гърлото. Обърна се и се облегна на стената, скръстил ръце. Повечето от езерните изглеждаха обезсилени като него. Вероятно им беше омръзнало да търсят някакви отговори. Седяха по леглата или стояха прави с безизразни лица.
Изпълнен с отчаяние, Томас отново повика Тереза. Опита няколко пъти. Но тя не отговаряше, а и при този оглушителен звук не знаеше дали успява да се съсредоточи достатъчно. Все още усещаше отсъствието й, беше като да се събудиш без зъби в устата. Не ти е нужно огледало, за да разбереш, че ги няма.
И тогава алармата спря.
Никога досега не му се бе струвало, че тишината също може да има свой звук. Като бръмчене на пчели в кошер, изпълващо стаята толкова настойчиво, че Томас неволно размаха пръсти пред ушите си. Всеки дъх в помещението бе като експлозия, сравнен с невероятната тишина.
Пръв заговори Нют.
— Не ми казвайте, че ще ни тръснат още новаци.
— И къде според теб е Кутията? — попита насмешливо Миньо.
Леко поскръцване накара Томас да извърне глава към вратата за голямото помещение. Беше се отместила с няколко сантиметра, очертавайки черна ивица от тъмнина. Някой бе включил осветлението от другата страна. Пържитиган отстъпи назад.
— Сигурно искат да излезем — предположи Миньо.
— Ами излез ти пръв — предложи Пържитиган.
Миньо вече бе поел към вратата.
— Няма проблем. Може да се снабдим с поредната играчка, която да подритваме, когато няма какво друго да правим. — Когато се изравни с Томас, той спря. — Още един Чък винаги може да ни е от полза.
Томас не му се сърдеше. По свой начин Миньо му показваше, че на него също му липсва Чък. Но напомнянето за неговия приятел му причини болка. Инстинктът му подсказваше да не обръща внимание, и без това имаха предостатъчно ядове. Трябваше да се дистанцира по някакъв начин от чувствата си и да продължава напред. Стъпка по стъпка. Докато разбере цялата истина.
— Добре — рече той. — Ти ли ще идеш, или искаш аз да съм пръв?
— Какво пише на твоята татуировка? — попита тихо Миньо, без да обръща внимание на въпроса му.
— Няма значение. Да се махаме.
Миньо кимна, но все още не смееше да го погледне. После се усмихна, сякаш тревожните мисли в главата му внезапно се бяха разсеяли.
— Разбрах. Ако някое зомби ме захапе за крака, ти ще ме спасиш.
— Уговорено. — Томас нямаше търпение да приключат час по-скоро. Знаеше, че са на прага на поредната голяма промяна в тяхното нелепо пътуване, и не искаше да протака повече.
Миньо отвори вратата. Мракът отвън сякаш сс бе сгъстил в тяхно отсъствие. Миньо прекрачи прага и Томас го последва.
— Почакай тук — прошепна Миньо. — Не е необходимо да играем на блъсканица с обесени мъртъвци. Нека първо намеря ключа за осветлението.