Томас изпъшка. Беше сигурен, че момчето няма да сподели с тях нищо, докато го заплашват.
— Той има право — отбеляза Нют. — Кажи ни какво означаваше това, че идваш от лабиринта. Защото ние избягахме оттам и очевидно не те познаваме.
Арис потърка очи.
— Добре, слушайте. Бях захвърлен в гигантски лабиринт с огромни каменни стени — но преди това ми бяха изтрили паметта. Не помнех нищичко от предишния си живот. Освен малкото си име. Живях там с група момичета. Бяха около петдесет и аз бях единственото момче. Избягахме преди два дена — хората, които ни помогнаха, ни държаха няколко дни в един гимнастически салон, после снощи ме преместиха тук, но никой не ми обясни каквото и да било. А какво означава твърдението ви, че вие също сте били в лабиринт?
Томас почти не чуваше думите му, толкова силни бяха изумените възклицания на другите езерни. Объркването му нарастваше. Всичко това звучеше толкова налудничаво. За щастие, някой изрази на глас това, което Томас се опитваше да подреди в мислите си.
— Почакай малко — рече Нют. — Живял си в голям лабиринт, във ферма, където стените нощем се затварят? Само ти и няколко десетки момичета? Имаше ли едни същества, наречени скръбници? Ти последен ли пристигна там? И обърка ли се всичко след твоята поява? В кома ли си бил, когато си се озовал там? Носеше ли някаква бележка?
— Ей-ей — размаха ръце Арис. — Откъде ти е известно всичко това? Как…
— Това е същият експеримент — изтъкна ядосано Миньо. — Или каквото е там. Само че тук става дума за група момичета и едно момче, докато при нас беше обратното. ЗЛО вероятно са построили два лабиринта и са провели две различни изпитания!
Томас вече се бе досетил за това. Той погледна към Арис.
— Казаха ли ти, че ти си задействал края?
Арис кимна, объркан като всички останали.
— А ти… — Томас се подвоуми. — Случайно разговаряше ли с едно от онези момичета в главата си? Нали разбираш — чрез телепатия?
Очите на Арис се разшириха, втренчиха се в Томас сякаш той бе прозрял в душата му някаква ужасна тайна.
„А ти чуваш ли ме?”
Фразата изникна съвсем ясно в ума на Томас и в началото той дори си помисли, че Арис я е произнесъл на глас. Но не — устните му не бяха помръднали.
„Чуваш ли ме?” — повтори момчето.
Томас се поколеба, преглътна мъчително.
„Да.”
„Те я убиха — рече Арис. — Убиха най-добрия ми приятел.”
6
— Какво става? — попита Нют, като местеше поглед между Томас и Арис. — Вие двамата какво се споглеждате като влюбени птички.
— Той също го може — каза Томас, без да сваля очи от новото момче. Последните му думи го бяха впечатлили. Убили са телепатичната му партньорка…
— Какво може? — попита Пържитиган.
— А ти какво мислиш? — отвърна с въпрос Миньо. — И той е урод като Томас. Могат да разговарят в главите си.
— Наистина? — Нют го изгледа намръщено.
Томас кимна и понечи да заговори мислено Арис, но в последния момент рече на глас:
— Кой я е убил? Какво е станало?
— Кой да убие кого? — удиви се Миньо. — И престанете с тези вуду цопла, докато сме край вас.
Томас едва успя да откъсне очи от Арис, за да обясни на Миньо.
— Имало е момиче, с което е разговарял, също като мен и Тереза. Но каза, че са убили момичето. Исках да знам кои са „те”.
Арис бе свел глава.
— Не зная кои са те — отвърна. — Всичко е твърде объркано. Не мога да разбера кои са добри и кои — лоши. Но мисля, че по някакъв начин накараха Бет… да промуши с нож моята приятелка. Тя се казваше Рейчъл. Мъртва е, човече. Мъртва. — Той захлупи лицето си в шепи.
Томас го гледаше с нарастващо объркване. Всичко говореше, че Арис е дошъл от друг вариант на лабиринта, притежаващ подобно устройство, само че бе променено съотношението момчета-момичета. Но това означаваше, че Арис е другата версия на Тереза. Бет съответстваше на Гали, който бе убил Чък. С нож. Но пък нали трябваше Гали да убие Томас?
И защо Арис е тук? И къде е Тереза? Тъкмо нещата започваха да се подреждат и ето че сега отново всичко се обърка.
— Ти как се озова тук? — попита Нют. — И къде са всички тези момичета, за които говориш? Колко от тях избягаха с теб? Само теб ли докараха, или бяхте повече?
Томас изпитваше съжаление към Арис. Да го обсипят с подобни въпроси след всичко преживяно. Ако ролите им бяха разменени и той бе видял как убиват Тереза… Смъртта на Чък бе достатъчно тежък удар.
„Достатъчно тежък? — помисли си той. — Нима може да има нещо по-страшно от това?” Искаше му се да крещи. В този момент целият свят му се струваше непоправимо черен.