Арис вдигна глава и по бузите му се търкулнаха сълзи. Изведнъж Томас осъзна, че хлапето му е симпатично.
— Вижте — рече момчето. — И аз съм не по-малко объркан от всички вас. От нашите оцеляха около трийсет, отведоха ни в гимнастическия салон, нахраниха ни и ни оставиха да се изкъпем. Снощи ме преместиха тук и казаха, че ме отделят, защото съм момче. Това е. После се появихте вие, пръчките. Не зная какво може да означава всичко това. — Арис поклати глава.
— Ние — пръчките? — повтори озадачено Миньо.
— Няма значение — махна с ръка Арис. — Това е един израз, който използвахме там.
Миньо и Томас се спогледаха. Изглежда, всяка от групите си бе създала свой жаргон.
— Ей — обади се едно от момчетата. Беше се облегнал на стената и сочеше Арис с пръст. — Какво е това на шията ти? Нещо черно, точно под яката.
Арис завъртя глава в напразен опит да се огледа.
— Какво?
Томас забеляза тъмно петно точно над яката на пижамата, което заобикаляше врата отзад. Беше накъсано, сякаш е надпис.
— Чакай, ще погледна — предложи Нют. Той се надигна от леглото и приближи Арис, като накуцваше. Пресегна се и смъкна яката, за да види по-добре.
— Това е татуировка — обясни Нют.
— Какво пише там? — поинтересува се Миньо, който също се бе изправил и се приближаваше.
Нют не отговори. Подтикван от любопитство, Томас застана до него. Това, което прочете, изписано с печатни букви, накара сърцето му да се разтупти.
СОБСТВЕНОСТ НА ЗЛО. ГРУПА Б, ОБЕКТ Б1. ПАРТНЬОРЪТ.
— Какво трябва да означава? — учуди се Миньо.
— Кажете ми какво пише? — помоли Арис, като продължаваше да върти глава. — Кълна се, че снощи нямаше нищо!
Нют повтори бавно думите. Сетне рече:
— Собственост на ЗЛО? Мислех, че сме се отървали от тях. Както и да е. — Той се обърна, видимо обезсърчен, и се върна да седне на койката.
— И защо те наричат „партньор”? — попита Миньо.
Арис поклати глава.
— Нямам представа. Кълна се. И съм сигурен, че снощи нямаше нищо. Изкъпах се и се погледнах в огледалото. Щях да го забележа. Или някой в лабиринта щеше да го види.
— Искаш да кажеш, че са те татуирали посред нощ? — подхвърли Миньо. — Без да усетиш дори? О, я стига, пич.
— Кълна се! — настоя Арис. Той се изправи и отиде в тоалетната, вероятно за да се огледа.
— Не вярвам и на една негова думичка — прошепна Миньо на Томас. Докато се навеждаше да седне, Томас мярна нещо черно под неговата яка.
— Я чакай — рече Томас, но бе твърде шокиран, за да продължи.
— Какво има? — попита Миньо и го загледа, сякаш и той бе видя нещо на шията му.
— Ами на твоята… на шията ти — заговори объркано Томас. — Ти също имаш надпис!
— Какви ги приказваш, бе? — Миньо се изправи и дръпна надолу яката.
Томас се наведе и погледна отблизо.
— Майчице… на същото място. И е същият надпис, освен…
Томас го прочете на глас:
СОБСТВЕНОСТ НА ЗЛО. ГРУПА А, ОБЕКТ А7. ВОДАЧЪТ.
— Ей, човече! — възкликна Миньо.
Повечето от останалите езерни се бяха скупчили около Томас. Той прочете думите на висок глас.
— Майтапиш се, пич. — Миньо размаха ръце, проправи си път през тълпата и отиде в тоалетната, за да се увери сам.
И тогава настъпи истинска лудница. Томас усети, че някой му дърпа яката, докато той дърпаше яките на другите. Всички заговориха едновременно.
— Навсякъде пише група А.
— Собственост на ЗЛО, също като неговата.
— Ти си обект А13.
— A3.
— А10.
Томас се завъртя бавно в кръг, зашеметен от случващото се. Повечето от момчетата нямаха допълнителен надпис като Арис и Миньо, а само черта. Нют ги обикаляше всичките със застинало, безизразно лице.
— На моята какво пише? — попита той, когато се изправи срещу Томас.
Томас дръпна яката надолу и прочете изписаните върху кожата думи.
— Ти си обект А5 и те наричат „лепилото”.
— Лепило ли? — повтори изумено Нют.
Томас отстъпи назад.
— Ами да. Вероятно защото си нещо като лепило, задържащо всички заедно. Не зная. Прочети моята.
— Вече го сторих…
Томас забеляза странното изражение на Нют. Колебание или страх? Сякаш не искаше да каже на Томас какво е напи сано там.
— Е?
— Ти си обект А2 — отвърна Нют. После сведе очи.
— И?
Нют продължаваше да се двоуми и не смееше да го погледне.
— Не пише нищо друго. Освен… „да бъде убит от група Б”.
7
Томас нямаше време да обмисля чутото от Нют. Още не знаеше дали е объркан, или изплашен, когато в помещението отекна камбанен звън. Той запуши инстинктивно уши, същото направиха и останалите.