— Какви ги говориш!?
— Човекът сякаш е седнал — ококори се Равил.
— Хайде по-бързо да слезем при момчетата! Ще вземем статива и ще се върнем, но ще се изкачим още по-нагоре, за да го разгледаме по-добре. Може би е статуята на…
— На кого?
— На Четящия човек.
Очите на Равил се ококориха още повече.
Четящият човек
Щом наближихме Рафаел Юсупов и Сергей Селиверстов, аз се провикнах:
— Струва ми се, че видяхме Статуята на четящия човек. Трябва да направим видеозапис при максимално увеличение, а за целта ни е нужен статив.
— А под нея са най-важните златни плочи на лемурийците, върху които са записани „истинските знания“, способни да преобърнат живота на човечеството из основи — не се сдържа Селиверстов.
— Къде са останалите якове? Само нашият е тук — заозъртах се аз.
— С говедаря са по пътечката и ще ни чакат в долината при реката — отговори Рафаел Юсупов.
— По време на поход не бива да се разпиляваме — смръщих се аз. — Добре де! Хайде да отидем там, където току-що бяхме с Равил.
Докато пълзяхме нагоре по склона, в главата ми изплуваха думите, изречени от старшия човек в пещерата на Харати и от Астаман. Според тях Статуята на четящия човек привличала към себе си облаците и затова малцина са успели да я видят. Той самият (старшият човек), посетил навремето свещения Кайлас като поклонник, не е имал късмета да я види.
— Шефе, за къде така си се разбързал. Дори якът не се справя — примоли се Селиверстов.
— Страхувам се, че някой облак ще закрие статуята — отговорих аз и продължих нагоре, без да забавям темпото.
Като стигнахме до подходящото място, забихме статива и направихме снимки с максимално увеличение. После започнах да рисувам, поглеждайки в окуляра на видеокамерата. Съвсем ясно се виждаше грамадната статуя на човек в позата на Буца.
За съжаление видимостта във високите планини, когато сенките са черни, а полусенките почти не се различават, не даваше възможност да разгледаме детайлите. Надявах се на компютърната обработка на снимките. Но и с просто око се виждаше, че главата на грамадния човек е наклонена напред, сякаш той четеше книга, положена на коленете му. Статуята се намираше върху постамент с десетки стъпала или по-скоро на върха на стъпаловидна пирамида, обърната с лице на изток. Разстоянието до нея беше приблизително около 25–30 км. Оценихме размера й на не по-малко от 10–12 етажна сграда.
Селиверстов надзърна в окуляра на видеокамерата и промълви:
— Лицето на този човек е обърнато на изток. И той гледа на изток като египетския сфинкс. Бих го нарекъл тибетския сфинкс.
— Е, Сергей Анатолиевич, грешите! Сфинксът е нещо друго. Главата му е човешка, тялото е на лъв, а тук е изобразен естествено седящ човек, който чете книга — възрази Равил.
— А сфинксът какво е? — внезапно се наежи Селиверстов. — Не знаеш, нали?
— Ами, не зная…
— Отговарям — Селиверстов гордо вдигна глава. — Сфинксът е загадката на вековете. Ясно ли е?
— Не, не съвсем — сконфузи се Равил.
— Всички загадки на вековете гледат на изток. Накъде гледа египетският сфинкс? На изток. Накъде е обърнат Четящият човек? Също на изток. Какъв е изводът? — Селиверстов лукаво присви очи.
— Какъв?
— Всички загадъчни древни монументи, които гледат на изток, се наричат сфинксове.
— Защо така реши? — недоверчиво избоботи Рафаел Юсупов.
— Защото на изток има нещо особено — Селиверстов възбудено свали бейзболната си шапка. — Египетският сфинкс не гледа просто на изток, а към Града на боговете, където се намира Статуята на четящия човек. Тя от своя страна символизира съкровищницата на древните знания, записани върху златните плочи на лемурийците. А Четящият човек също гледа на изток, тоест към Тихия океан, където някога е била разположена древната Лемурия — най-развитата цивилизация в историята на нашата планета, чиито знания не са изчезнали, а се пазят върху златните плочи за потомци, по-умни и по-добри от нас. Четящият човек сочи откъде са дошли знанията. И така, обобщавам — египетският сфинкс гледа към Четящия човек, а той съзерцава потъналата Лемурия.
— А каква връзка има всичко това с факта, че ти нарече Четящия човек тибетски сфинкс? — намръщи се Рафаел Юсупов.
— Сфинксът… — Селиверстов се замисли за миг — сфинксът е символ на мъдростта, а нима Четящият човек не я олицетворява? Затова го нарекох тибетски сфинкс.