Въпреки че не можахме да разгледаме добре конструкцията, прилепена до ясно очертаните камбани, все пак успях да я скицирам. Оказа се, че огромна каменна дъга се допира с двата си края до две стъпаловидни пирамиди.
— Каква сложна конструкция! — с удивление разглеждах рисунката. — Какво ли е предназначението й?
— Несъмнено изкривява пространството — произнесе Рафаел.
— Между другото, сигурно влияе и върху времето. Дъгообразната й част страшно напомня за огледалото на Козирев.
— Искам да разбера — Селиверстов вирна глава — с каква цел тук са изкривявали пространството и са променяли хода на времето? Какво са искали да постигнат?
Въпросите на Селиверстов останаха без отговор.
В този момент ми хрумна, че може би древните учени са имали познания за пространството като физическа реалност. И са го изучавали обективно, като са фиксирали всички негови извивки, и са знаели докъде води един или друг начин на изкривяването му. Че сигурно са разполагали с апаратура и са били в състояние да влияят върху хода му, като са изграждали гигантски каменни съоръжения.
Вече ясно осъзнавах, че веществото е изкривено пространство, в което времето е спряло, а енергията — изкривено пространство, в което обаче времето тече. Разбирах, че в Града на боговете древните учени са създавали някакви вещества и различни видове енергия с помощта на забележителни каменни конструкции. Но какви са били те? И за какво са служели?
Не ми даваше мира мисълта, че тук е било създадено нещо грандиозно и величествено. Но от какво? И от кого? Седнах на земята и се усетих съвсем-съвсем мъничък. Какво биха могли да означават тези камбани? Едва ли са ги построили за красота!? Ако предположим, че изкривяват пространството под формата на камбана…, но за какво е било нужно това — за създаването на подобно на камбана вещество? Или на камбаноподобна енергия? И защо камбаната е толкова грамадна? Та нали размерът на атомите…
В края на краищата окончателно се обърках. Това свещено място, където по волята на съдбата бяхме попаднали, беше обвито с безброй тайни. Древни тайни… Усещах, че аз — обикновеният триизмерен руснак с невзрачната татарска фамилия Мулдашев — не мога да разбера замисъла на древните хора, не осъзнавам дълбочината на познанията им и не схващам прилаганите от тях технологични принципи. Беше ми позволено единствено да зърна легендарния Град на боговете и да… изграждам хипотези за предназначението му.
Тогава, излегнал се върху тибетския пясък, не знаех, че съвсем скоро ние, руските учени, внезапно ще повдигнем завесата на древната тайна и дори ще се изплашим, че сме я разбрали.
— Шефе, я чуй — гласът на Равил Мирхайдаров прекъсна мислите ми. Обърнах се и погледнах към него — и той наблюдаваше камбаните. — Струва ми се, че разпространените в повечето религии камбани са взети от Града на боговете. Били са създадени по подобие на тибетските — Равил ги посочи. — Според мен камбаната не само възпроизвежда звуци, а по-скоро е фигура, която изкривява пространството и концентрира около себе си онези фини енергии, които предизвикват у хората благопристойни и богоутвърждаващи емоции. Те се разпространяват чрез звуците, издавани от камбаната, и сякаш призовават хората да се обърнат към Бога.
— Сигурно си прав — отвърнах аз и се надигнах от земята.
— Ако навлезем в периметъра на ей онази дъгообразна конструкция, която най-вероятно е огледало на времето, сигурно ще преживеем живота си мигновено и ще изгорим — вметна Селиверстов.
— Градът на боговете е създаден само за посветените — въздъхна Равил.
— Да тръгваме, момчета — изкомандвах аз.
Какъв е Кайлас
След известно време, и то чак когато се спуснахме от хълма, пред нас се разкри свещеният Кайлас.
— Ето го! — възкликна Рафаел Юсупов.
— Върви ни на време! Небето е кристално синьо — засмя се Селиверстов.
— Сергей! — подвикна му Рафаел. — Снимай ни на фона на свещената планина!
— Съгласен. Само минете леко встрани, защото якът ви закрива.
Гледах към върха на свещения Кайлас, който се извисяваше над склона. Покрит със сняг, той искреше на фона на синьото небе. От планината лъхаше на нещо магично.
— Центърът на тантрическите сили на Земята — промърморих под носа си. После събрах момчетата и започнах да се разпореждам: — До настъпването на здрача остават около три часа и половина. Оттук Кайлас се вижда частично, по-скоро само върхът. Предлагам да се разделим на групи. Сергей и Рафаел да отидат при яковете, говедарите и водача, за да построят лагера. А ние с Равил ще се насочим към долината, за да получим по-широк обзор към Кайлас. После ще продължим на изток, за да огледаме югоизточната страна. Хайде да се възползваме от хубавото време! Вероятно ще се върнем по тъмно. Вече си отбелязах координатите на нашия бъдещ лагер. Не забравяйте по някое време да включите фенерче или да стреляте със сигналния пистолет. Става ли?