— Добре.
— Равил, да тръгваме, че времето лети. Хей, я подхвърлете по едно шоколадче!
Селиверстов затършува из джобовете си.
— Ето, вземи!
Не бяхме направили с Равил и няколко крачки, когато видяхме, че „нашият“ як смени посоката и тръгна подире ни.
— Дявол да го вземе! — изругах аз.
— Я, чуйте! Сергей, застани пред него и бъди също толкова важен — Рафаел Юсупов ме посочи. — А вие с Равил застанете зад нас и след двеста метра незабелязано променете посоката. Така якът дори да забележи, че ви няма, ще тръгне редом с онзи, който върви пръв — ще възприеме Селиверстов като Мулдашев.
Експериментът излезе успешен и ние с Равил бързо закрачихме в източна посока. След като изминахме шест километра, спряхме на място, откъдето свещеният Кайлас изглеждаше най-величествен. В сравнение с него околните хълмове бяха невзрачни и незначителни. Той приличаше на грандиозна и необичайна стъпаловидна пирамида. Не оставаше и най-малкото съмнение, че пирамидалната конструкция с височина 6666 метра е създадена от човешки ръце или… Близките до нея планински хребети с обичайни върхове и клисури сякаш подчертаваха изкуствения й произход.
— Шефе, това не е естествена планина. Пирамида е — тихо промълви Равил, като не откъсваше поглед от Кайлас. — Пък и кой би идвал на поклонение тук, колкото и да е красива планината. Хората се прекланят пред най-величавата пирамида на света.
— Добре го каза. Браво! Защо обаче не се покланят на египетските и мексиканските пирамиди? Защо идват именно тук, в Тибет?
— ???
— Струва ми се — заекнах от затруднение и аз самият, — струва ми се, че с тази пирамида е свързано понятието живот, животът… на човека.
Мислите отново се оплетоха в главата ми като вихър. Опитвах се да намеря обяснение за връзката между свещения Кайлас и живота на човека, но не постигнах нищо. Тръснах глава и отново се взрях в Кайлас.
— Виж, Равил, според мен стъпалата се виждат по-добре оттук, от югоизточната страна, отколкото от югозападната.
— Така изглежда.
— А уж снежната шапка, която покрива Кайлас, трябва да е еднаква отвсякъде. Да не би да влияят отблясъците?
— Кайлас е пълна загадка! — сви рамене Равил. — Може би тантрическите сили изопачават зрителните възприятия по неразбираем за нас начин. Може би… Кой знае?
Давах си сметка, че на това свещено място се сблъскваме с една от най-големите тайни на човечеството. Тя беше невероятно величествена и грандиозна и някак ненатрапчиво подсказваше, че е породена от самия Бог.
Отново си спомних за книгата на Ангарика Говинда и за твърдението му, че оста, съединяваща многобройните светове, минава през тази планина (или пирамида?). В главата ми изникнаха и думите на Бонпо-лама, че комплексът Кайлас е бил построен с помощта на петте елемента. Ами ако допуснем, че тази ос, съединяваща паралелните светове, е легендарната енергия на петте елемента и единната енергия на паралелните светове, наричана с религиите жизнена сила. А тя се управлява само от чувствата — от същите чувства, които ни обземат ежеминутно и ежесекундно, но които — за разлика от нашите — са кристалночисти и озарени от истинска любов към Бога.
Че петият елемент на нашия триизмерен свят — човекът, е недееспособен поради ниския потенциал от чисти чувства и затова не може да стане съучастник в сътворяването на енергията на петте елемента. И тъй като навярно паралелните светове си помагат един на друг, може би четириизмерен човек, прехвърлил се навремето в нашия триизмерен свят от Шамбала или от паралелните светове, е запълнил липсата на петия елемент — човека. След това чудодейната сила на петте елемента е проработила тук, в района на Вечния континент, като е издялала планините и ги е превърнала в учудващо сложни пирамиди и огледала на времето. Именно тук се е изграждало нещо много-много важно! Но какво? Не знаех.