Выбрать главу

— Шефе, време е да тръгваме — подкани ме Равил. — Да тръгваме — въздъхнах аз, сякаш се освобождавах от мислите си.

Издяланият лик на Кайлас

Като тръгнахме обратно в западна посока, спряхме почти срещу свещената планина. И от тази позиция тя изглеждаше величествена, личеше стъпаловидната й конструкция и централната бразда, чието предназначение не ни беше известно.

За какво ли е тя?

Продължихме да се връщаме на юг, като се изкачвахме по склона и се отдалечавахме от свещената планина, за да разгледаме по-добре основата й, която отблизо бе закрита от планините. Придвижихме се почти на един километър от предишното си място и забелязахме, че след стъпалата долу се появи урва с полукръгла форма, толкова характерна за югоизточната част на Кайлас.

Щом се отдалечихме с още един километър на юг, урвата стана по-дълбока — вече се виждаше дъното й. Равил монтира видеокамерата върху статива и започна да го оглежда.

— Колко са равни краищата на урвата! Сякаш е отрязана с нож.

— Наистина — съгласих се и аз, след като погледнах през визьора. — Само дето по средата й минава бразда. Между другото, шерпът на англичанина Тим, май се казваше Гелу…

— Онзи, дето използваше червена лента срещу въшките?

— Същият. Та той твърдеше, че стъпалата на Кайлас изхвърлят човека в пропаст. И то толкова дълбока, че дълго се лети във въздуха, докато се стигне дъното й. Сигурно е имал предвид точно тази урва.

— Ами, хвърчи се… — Равил изчисли на око — около 700 метра, а може би и километър.

— Оглеждам върха на Кайлас — продължих аз, без да се отлепям от визьора — и не мога да разбера има ли там площадка. Гелу твърдеше, че има, но хората не можели да пребивават там. Само боговете имали право. Планината изхвърлила долу дори богоподобните йоги Миларепа и Бонпо.

— Нима вярваш на един въшлив и полуграмотен човек? — искрено се учуди Равил.

— Какво като е въшлив. Той повтаря онова, което от дете е чувал в легендите. А те съхраняват древните знания и рядко лъжат! Равил, хайде да разгледаме върха на Кайлас от различни посоки — от юг, запад, север, изток. Не изключвам възможността да съставим математически реконструиран модел и да си изясним има ли площадка или няма.

— И за какво ни е необходимо?

— Не зная — отговорих мрачно.

Тогава не бях сигурен дали наистина ще успеем да съставим математически модел на Кайлас и да открием на върха му изравнена квадратна площадка. Размислите за нея щяха да ни приближат към тайната на Ноевия ковчег.

Тогава продължавах да гледам през визьора на видеокамерата.

— Под урвата в югоизточната част на Кайлас се виждат странни камъни и пясъци.

— Шефе, дай да погледна и аз. Наистина! Пясъкът и камъните сякаш са стружки, останали след рязане на дърво — ахна Равил.

— Ами да! Точно там се крие загадката! Те са останали след обработването на планината, докато са й придавали пирамидална форма.

— Интересно дали са струговали Кайлас с онзи странен апарат, съхранен в храма Сваямбанат?

— Възможно е — промълвих аз.

Все още не знаех, че след няколко дни ще открием друг древен апарат — неизмеримо по-мощен. Изглежда планините са били издялани с него.

Разделителната бразда

Сгънат над визьора, гледах към каменните отломъци и централната вертикална бразда на Кайлас. „Интересно, от какво пък се е получила тя?“, повтарях си наум, без да отлепям поглед от нея.

След няколко минути се обърнах, взех картата и ориентирах проекцията на вертикалната бразда на Кайлас в южна посока — тя минаваше точно през тясната седловина между езерата Манасаровар и Ракшас, сякаш ги разделяше. Според монаха Тленнурпу от манастира Чу-Гомпа преди хиляда години Кайлас е бил управляван от Бога на демоните, който е създал дяволското езеро Ракшас. А преди 2300 години добрият Бог на име Тиуку Точе е образувал свещеното езеро Манасаровар. Да не би браздата да е разделителната черта между доброто и злото?

Проекцията на вертикалната бразда в южна посока стигна и до планината Гурла-Мандата, която според тибетските предания също е свещена. Но тук ме изведе не към върха й, висок 7728 метра, а към превала между нея и разположения по на изток друг планински масив.

Вгледах се настървено в заснежения превал и вече, без да се учудвам, открих там конструкция, която приличаше на малка пирамида с абсолютно правилна форма и две стъпала. На върха й имаше образувание, което от запад беше покрито със сняг и стоеше върху някакъв чист бял квадрат, ограничен от черна зигзагообразна линия. Дълго оглеждах белия квадрат, но не можах да разбера какво представлява — приличаше на сняг, но вътре в квадрата той беше по-бял. Защо? Не ми беше ясно.