Знаех, че скоро ще се насочим към Малкия Кайлас и ще можем добре да го разгледаме. Засега трябваше да скицираме и заснемем подобните на пирамида конструкции на изток от споменатия обект №92.
— Ето че скицирам поредната пирамидоподобна конструкция и я обозначавам с №93 — мърморех си под носа, — без да съм сигурен, че е изкуствено съоръжение. Докато нанасям върху рисунката една след друга отделните части, получавам нещо, което много прилича на пирамида, но с някакви разнообразни подобни на пирамида образувания на върха. Какво ли представляват? Какво е предназначението им? Защо египетските пирамиди са прости, с изчистени линии и сходни помежду си? Защо в Тибет пирамидалните конструкции се отличават с безкрайно разнообразие? И то се изразява не само във вариациите на пирамидалната форма, но и в многобройните детайли! Не виждам форми, които да се повтарят! Защо в Египет пирамидите си приличат и се различават само по големината си? А тук няма повторения! Нима скицирам оригиналните творения на вятъра, а, Равил!?
— В комплекса Сваямбанат в Катманду сред малките ступи също няма еднакви форми. Всички те са разнообразни. Именно ти, шефе, предположи, че Сваямбанат символизира пирамидалния комплекс Кайлас. Тъй че сега екипираш онова, което символизират малките ступи. Ако се доверим на това предположение, то в Града на боговете също не би трябвало да има повторение в пирамидалните форми. Точно обратното, това потвърждава…
— Да, бе, да — избоботих аз.
— Хайде да разгледаме още веднъж пирамида №93 — ентусиазирано продължи Равил. — Какви са ти съмненията? Та то е ясно — най-естествена пирамида! Дори стъпалата й са се запазили и се различават. Да не би вятърът да ги е оформил!?
— Да, бе, да…
— Наблизо се вижда още една пирамида. И тя е със стъпала. И на нейния „покрив“ също има някакви образувания, но са различни. Виж, сравни я с обикновените…
— Тази съм я отбелязал с №94.
— Та ако сравним пирамидалната конструкция №94 с обикновените тибетски хълмове, ще стане ясно, че тя е съвсем различна и е изкуствена. Оттам ще виждаме по-добре — Равил посочи към възвишението.
След като се отдалечи на двеста метра, той ме извика. Грабнах експедиционния дневник и отидох при него.
— Ето, върхът на №94 се подава между два хълма. Те са оформени от вятъра, а пирамидалната конструкция е нечие творение! Повтарям — нечие творение! Въпросът е — кой я е създал?
— Да, бе, да — потретих аз.
Завърших скицата. В главата ми шавна мисълта: „Веществото е пирамидално. Разнообразието на веществата се определя от разнообразието на формите на пирамидалните конструкции, които са ги създали.“
Отдясно на №94 се виждаше още една.
Не се учудих особено на странната форма, която представляваше комбинация от трапецовидни и триъгълни съоръжения. Скицирал я под №95.
Трябваше да бързаме. Притъмняваше. А до нашия лагер беше далеч. С бърза крачка се насочихме на запад. След два километра Равил възкликна:
— Шефе! Ето че целият комплекс се вижда като на длан! Прилича на древен градеж. Съоръженията са доста разрушени, но все пак различими.
Докато Равил снимаше с фотоапарата и видеокамерата, аз се разходих по най-близките възвишения, за да получа по-пълна представа. Личеше, че високият хълм пред Кайлас носи следите на механична обработка, тъй като се очертаваха структури, които след внимателен оглед можехме да определим като две огромни стъпаловидни пирамиди. На върха на едната от тях — №14, добре се виждаха три кръгли плочи една върху друга. А на върха на втората — №17, се открояваха многобройни, плътно наредени скални изсичания или фигури.
Сред цялото това многообразие от форми най-ярко се открояваше куличката — №16, която имаше цилиндрична форма. Цилиндърът беше бял на цвят и контрастираше на общия сиво-кафяв фон. На върха му бяха подредени четири кръгли тъмнокафяви плочи, чийто размер намаляваше във височина. Ориентировъчно височината отговаряше на триетажна сграда.
След като я разгледах, останах с впечатлението, че е изработена не от камък, а от някакъв друг материал, може би от метал. Почти не изпитвах съмнения, че куличката е изкуствено съоръжение. Тя стоеше върху висок каменен цокъл, който приличаше на стъпаловидна пирамида. Разположена бе по-ниско от нивото на предполагаемия Малък Кайлас, чиято форма на типична пирамида оттук се виждаше много добре.