— Дори на опитен алпинист ще му е трудно да се изкатери до мястото, където се издига куличката. Едва ли е построена от хора — промърморих аз.
— Какво? — не ме разбра Равил.
— Погледни я през визьора на видеокамерата! Имам усещането, че не е каменна, а е от някакъв друг материал. Стърчи сред каменните съоръжения като чуждо тяло. Едва ли са я издигнали местните тибетци. Това място е непристъпно дори за алпинист.
След миг Равил се откъсна от визьора на видеокамерата и като се опули, заяви:
— Такова нещо още не съм виждал. Прилича на някакъв уред.
— А помниш ли комина, който забелязахме преди? И той е цилиндричен и с подобни размери, макар върхът му да е друг, под формата на клюн. Може би коминът също не е от камък? Тогава върху него падаше сянка от облак и трудно се различаваше цветът му. Кажи, Равил, според теб за какво могат да служат куличката и коминът?
— Стърчат като перископи на подводница — смутено произнесе той.
— Ако вземем под внимание източните легенди за съществуването на подземен свят, защо да не приемем, че точно в този район на Тибет подземните хора наблюдават повърхността на Земята с помощта на специални уреди.
— Де да можехме да се приближим и да ги огледаме — замечтано произнесе Равил.
— Не бива. Любопитството ще ни коства твърде скъпо — напомних му аз. — Хайде! Смрачава се.
Вървяхме, без да откъсваме очи от Кайлас. Изведнъж на фона на белия сняг видях странно образувание, подобно на подкова, с размери на четириетажна сграда.
— Какво пък е това? — спрях аз. — Сякаш някой е поставил на върха на планината странна подкова. Не е скално изсичане. Още повече че в центъра му виждам през бинокъла отвор. Встрани от него личат издатини, подобни на очи, а отгоре над отвора има нещо като трето око. Снимай, Равил, че вече почти се стъмни!
Равил вдигна камерата и изхриптя:
— Дявол да го вземе!
Появиха се някакви отблясъци. Страх ме е, че нищо няма да стане. Започнах да скицирам яростно. Докато рисувах, нахвърлях не само очертанията на подковата — №25, но и на предполагаемия Малък Кайлас — №7, а също и на странната монументална конструкция — №15, на някакъв необикновен планински конгломерат — №19, 20, 24, 27 и 28, и разположени на две нива скални изсичания или изработени в дълбокото минало фигури — №29 и 26. За някакъв миг ми се стори, че на долното ниво видях полуразрушено лице на човек, но сякаш нарочно върху него се плъзна тъмна високопланинска сянка.
Приключих със схемата и пак се вгледах в подковата. Тя наистина привличаше погледа.
— Равил, каква е според теб ролята й?
— Най-вероятно е някаква антена…
— Каменна антена на древните хора — неуверено промълвих аз. До лагера оставаха три километра. Смрачаваше се все повече, но Кайлас беше огрят от вечерното слънце. Двамата с Равил трескаво оглеждахме хълмовете, за да намерим място, откъдето ясно да видим предполагаемия Малък Кайлас.
Малкият Кайлас и съкровищницата на камъка Шантамани
Интуицията ми подсказваше, че тази красива заснежена пирамида откъм западния склон на Големия Кайлас е може би загадъчният Малък Кайлас и че в него е скрита една от най-големите тайни на древността. Ненапразно Тату спомена, че по своята значимост той не отстъпва на Големия. Сравнително малката пирамида сякаш ми казваше: „Аз съм чудо!“
Най-сетне намерихме място, откъдето Малкият Кайлас се виждаше по-добре. По своите размери наподобяваше 15–17 етажна сграда. Беше разположен върху основа, състояща се от три долепени каменни стълбове. От тази позиция се виждаше само част от основата, но докато оглеждахме дъното на урвата, заедно с Равил определихме, че височината на въпросните стълбове е не по-малка от 600–800 метра.
До бялата, блестяща от сняг пирамида на Малкия Кайлас, можеше да се стигне само по въздуха или… по извънредно стръмния склон от върха на Големия Кайлас. Изкачването на Големия Кайлас обаче се смята за светотатство. Човек, опитал се да извърши подобно деяние, не само е обречен на гибел, но получава и най-жестоко наказание на онзи свят. Затова и тибетеца Гелу често повтаряше, че „на върха на Кайлас могат да седят само боговете.“
Изобщо не се съмнявах в пирамидалната форма на Малкия Кайлас, въпреки че беше покрит със сняг. Беше ми ясно, че няма как да е естествено изсечена скала и представлява изкуствено пирамидално съоръжение.