В такъв случай обаче възникваше въпросът как е била издигната на толкова недостъпно място. Обичайните твърдения, че пирамидите са били построени от роби, които не са познавали колелото, битуващи сред египтолозите, тук очевидно бяха неприложими.
Кой би могъл да се изкачи на площадката, където се издигаше пирамидата на Малкия Кайлас? Да не говорим, че изобщо не би могъл да довлече дотам каменни блокове. Най-вероятно тя е била специално изградена, за да е напълно непревземаема.
Завладян от тези мисли, аз се прехвърлих на съседното възвишение, за да разгледам от друга гледна точка Малкия Кайлас. Съвсем неочаквано отново видях куличката.
— Равил, ела насам! И вземи видеокамерата със статива.
Заснехме я на фона на Малкия Кайлас, макар да се смрачаваше и естествено не можехме да се надяваме на качествена снимка. Все пак ми се искаше да разполагам със снимка на куличката заедно с Малкия Кайлас, пък била тя и лоша. Кой знае защо имах усещането, че от куличката някой наблюдава Малкия Кайлас от… подземния свят. Вероятно неговата роля наистина беше прекалено значима!
Езотеричните науки и източните религии твърдяха в един глас, че подземният свят съществува, населен със свръх съвършени хора, които ни наблюдават, но ни влияят само в особени ситуации, като въздействат преди всичко върху нашите мисли. Те сякаш ни ръководят, но не ни управляват, и свято се придържат към божествения постулат, според който по своята същност човекът е саморазвиващ се индивид.
Как обаче ни наблюдават от дълбините на подземията?
Как влияят върху хода и характера на нашите мисли в преломни исторически периоди?
С какви механизми осъществяват наблюдението?
Напълно ясно осъзнавах, че в този град, разположен почти под небесата и съставен от пирамиди и други странни конструкции, трябва да се мисли нетрадиционно. Пред мен беше оживяла една приказка — приказка, която ламите са предавали на хората, без самите те да подозират колко дълбока е по своята същност.
— Шефе, да тръгваме. Съвсем се стъмни — прекъсна мислите ми Равил.
— Сега, сега… Събери нещата.
Мислите ми се въртяха в лудешки ритъм. И изведнъж в дълбините на мозъка ми нещо прещрака.
— Малкият Кайлас съхранява легендарния камък Шантамани — заявих уверено аз.
На път към лагера размишлявах защо древните са оставили на толкова недостъпно място, при това специално изградено, именно свещения камък Шантамани. Спомних си как ламите са разказвали на Николай Рьорих, че камъкът е бил докаран на Земята от крилатия кон Лунг-Та и поставен върху купола на Шамбала. Според тях в определени периоди той свети и то толкова ярко, че лъчите се виждат от стотици километри. Нямах никакво основание да отричам, че величественият Кайлас не е куполът на Шамбала. Всички проучени легенди твърдяха същото.
А и нали неотдавна немските поклонници бяха видели сияние. Нима е светел Малкият Кайлас? Нима пристигането на нашата експедиция е съвпаднало с някакъв особен период, обозначен с „разпалването“ на камъка Шантамани? Но в такъв случай снегът върху Малкия Кайлас би трябвало да се разтопи. Ами ако процесът протича без топлинен ефект? Може би става дума за особена енергия, непозната за съвременната наука. За какво обаче е необходимо сиянието? Не знаех, а и едва ли някога щях да узная.
Натрапчивите въпроси продължаваха да ме преследват. Нима камъкът Шантамани има пирамидална форма и размерите му съответстват на Малкия Кайлас? Какво ли ще се случи, ако се махне снегът от пирамидата? Нима ще се открие легендарният камък? И какъв ли е на цвят? От какъв материал е? Каква сила е заключена в него? Как се проявява тя и върху какво влияе? Наистина ли от куличката някой постоянно го наблюдава? Защо е бил донесен на Земята?
Поспрях и разтърсих глава, за да се освободя от поредицата въпроси, които все повече ме объркваха. Макар че какво толкова учудващо имаше, след като беше ясно, че в реалния свят безспорно съществува нещо, което е неподвластно на ума ни и е трудно за осъзнаване като самия Град на боговете, в района, на който се намирахме. С вътрешното си чувство усещах, че камъкът Шантамани е може би онзи механизъм, чрез който многоликите хора от подземната Шамбала четат нашите мисли и ни въздействат през определени важни исторически периоди.
— Равил! Наближава краят на 1999 година! Скоро ще встъпим в третото хилядолетие. А Кайлас е излъчвал светлина наскоро… — промълвих аз, задъхвайки се от бързото ходене на височина 5000 метра.